О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 07.02. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1293/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №2406 от 7.12.2015г., постановено по т.д.№2019/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в., с което е потвърдено решение от 14.10.2014г. по т.д.№3378/2012г. на СГС, ТО, VІ-18 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо, тъй като управителят на [фирма] и пълномощникът на дружеството не са могли да се явят в откритото заседание по т.д.№2019/2015г. на САС, насрочено за 2.12.2015г. от 13.30ч. Твърди се, че представителят на дружеството не е бил допуснат в 13.25ч. на 2.12.2015г.в сградата на Съдебната палата – София, поради сигнал за поставена бомба. Сочи се, че въззивното решение е обявено на 7.12.2015г./само два работни дни след заседанието/, което според касатора означава, че решението е било изготвено от състава преди провеждането на откритото заседание. Същевременно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът е приел нищожност на клаузата за неустойка в договора за доставка от 14.06.2010г. без да се съобрази, че вземането на кредитора е обезпечено с особен залог. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъдат формулирани конкретни въпроси, са изложени съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението. Оспорва се извода на съда за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави като се излагат доводи, че този извод противоречи на разясненията, дадени в ТР №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСТК, според които преценката за валидността на неустойката се прави към момента на сключването на договора. Твърди се, че съдът се е произнесъл по важен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място],, представлявано от органите си при условията на чл. 635 ал. 3 ТЗ, не е представил отговор на касационната жалба.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице-помагач [фирма], в който се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че независимо от временното затваряне на сградата на Съдебната палата на 2.12.2015г., входът на сградата е бил отворен в 13.30ч., поради което въззивното дружество е могло да бъде представлявано в проведеното открито заседание по делото. Твърди се, че неявяването на страна по дело в съдебно заседание дори и по уважителни причини, не прави решението нищожно или недопустимо. Същевременно се акцентира върху обстоятелството, че касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 7.12.2015г., постановено по т.д.№2019/2015г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решението на СГС от 14.10.2014г. по т.д.№3378/2102г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] /в несъстоятелност/ иск по чл. 694 ТЗ за признаване за установено, че [фирма] има вземане срещу [фирма] в размер на 1 176 000 лв., представляващо обезщетение – неустойка по чл. 12 от договор за доставка на маслодаен слънчоглед от 14.06.2010г. Както първинстанционното, така и въззивното решение са постановени при участието на трето лице – помагач [фирма].
Въззивният състав е отразил, че обжалваното решение е валидно и допустимо, както и че предявеният иск по чл.694 ТЗ във вр. с чл.92 ЗЗД е неоснователен като при условията на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна. Анализирал е клаузите на договора от 14.06.2010г., сключен между [фирма], като купувач и [фирма] , по силата на който продавачът се е задължил да достави и продаде на купувача 4 000 тона маслодаен черен слънчоглед по БДС, а купувачът се е задължил да приеме и заплати стоката по цена 490 лева без ДДС на тон авансово – до тридесет дни от подписване на договора по банкова сметка на продавача. Посочил е, че съгласно т.2 от договора страните са се съгласили стоката да бъде доставена до два месеца от плащането на цената като задължението за доставка възниква от деня на заверяване сметката на продавача с постъпилото плащане на цената, както и че в т.12 от договора е закрепено съгласието на страните, че продавачът има право да получи неустойка в размер на 0,5 процента за всеки ден на забавата върху неплатената част от цената от датата на забавата в случай, че купувачът не му заплати цената съгласно условията на договора, но не повече от 50 процента от стойността на стоката по сделката. В решението е отразено, че с договор за особен залог от 14.06.2010г., сключен между същите страни, ответникът като залогодател е учредил в полза на ищеца – залогоприемател залог върху вземания към НАП, произтичащи от описани справки-декларации по ЗДДС общо в размер на 1 716 931.87 лв. като договорът е вписан в Централния регистър за особените залози на 7.07.2010 г.
На базата на приетото заключение по извършената счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че продавачът [фирма] не е разполагал с 4 000 тона маслодаен слънчоглед, не е осчетоводявал такова като краткотраен актив като наличност, през 2010г. не се е разпореждал с такова количество, както и че ищецът не е разполагал с налични парични средства към същата година за закупуване на такова количество слънчоглед на посочената цена.
Обсъждайки оплакванията на жалбоподателя, въззивният състав е обосновал извода, че ищецът не е носител на спорното вземане за неустойка от неизпълнение на задължението от страна на длъжника. Според съда
в случая спорното вземане не е възникнало поради нищожност на уговорката за неустойка като противоречаща на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, за което основание за нищожност съдът следи служебно съгласно разясненията в т. 3 от ТР №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС на ОСТК. Позовавайки се на задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото тълкувателно решение, въззивният съд е приел, че нищожността на неустоечната клауза клаузата по т.12 от договора от 14.06.2010г. поради противоречие с добрите нрави следва да се обоснове с породеното от уговорения й характер излизане извън присъщите функции на неустойката и превръщането й в средство за неоснователно обогатяване. Съдът е посочил, че с процесната клауза е уговорена неустойка за забавено изпълнение на задължението на купувача за плащане на цената, която е с краен предел. С оглед уговорката за предварително плащане на цената и за доставка на стоката в двумесечен срок от авансовото плащане следва извода, че за кредитора-продавач би се породило право на неустойка и без за същия да има изискуемо насрещно задължение, което би довело до недопустимото му неоснователно обогатяване. Според въззивния състав в случая се касае се до несъответствие между размера на неустойката /половината от цената на стоката/ и очакваните при сключването на договора вреди за кредитора и излизане на неустойката извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При евентуално забавено изпълнение на задължението на купувача за плащането на цената и липсата на изискуемо задължение за продавача да достави стоката вредите на последния биха могли да се изразят само в нереализирана печалба, на която не би съответствала половината от авансово дължима цена. В заключение в обжалваното решение е направен извода, че уговорената неустойка цели единствено получаването на половината от стойността на стоката от продавача без насрещна негова престация по договора, което е в противоречие с добрите нрави. В отговор на оплакванията във въззивната жалба на [фирма] съдът е акцентирал върху обстоятелството, че извършената от него преценка за валидността на неустоечното съглашение е към момента на сключване на договора, при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, посочени по-горе и с оглед разясненията по цитираната задължителна практика на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да се приеме наличие на евентуална нищожност, респективно на евентуална недопустимост на въззивното решение, като основания за допускане на касационно обжалване. Даване ход на делото и провеждането на съдебно заседание в нарушение на разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК би могло да обоснове /в случай, че бъде доказано действително препятствие за явяване на страната, което същата не е могла до отстрани/ неправилност на решението поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл.281 т.3 ГПК, но не води до нищожност, респ. до недопустимост на въззивното решение. Не обуславя също евентуална нищожност, респ. недопустимост на въззивното решение, становището на касатора, че съдът е предрешил правния спор, като е постановил решение на 7.12.2015г. при даден ход по същество на делото в заседанието на 2.12.2015г. В случая постановяването на решението следва времево провеждането на откритото заседание /няма пречки решението да бъде постановено и на следващия ден/, поради което не са налице предпоставки за евентуална недопустимост на решението с оглед нормата на чл.6 от ЕКЗПЧОС.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е поставил процесуалноправен въпрос, свързан с твърдението му за евентуалното неправилно прилагане на разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК, задължаваща съда да отложи делото при доказана невъзможност на страната да се яви с съдебно заседание, както и въпрос, свързан с евентуалното нарушаване на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за неспазване на указанията, дадени с ТР№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС относно преценката за валидност на уговорената неустойка, по своята правна същност представлява конкретизиране на оплакването за неправилност на решението, което не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав да формулира въпрос само на базата на оплакване на касатора, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС. Както бе посочено по-горе, противоречието със задължителната практика на ВКС като допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация, се преценява само с оглед на поставен от касатора въпрос, който следва да е значим за спора като обусловил решаващите изводи на съда. В тази връзка липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос прави невъзможна както преценката за наличието на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, така и преценката за наличие на поддържаната от касатора допълнителна предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2406 от 7.12.2015г., постановено по т.д.№2019/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :