О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 07.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1908/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И Ар Би Лизинг” ЕАД -гр.София, срещу решение №555 от 07.03.2018г., постановено по в.т.д. №5172/2017г. по описа на Софийски апелативен съд ТО, 6 с-в, с което е потвърдено решение №771/24.04.2017г. по т.д.№2263/2013г. на СГС, VІ-8 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния състав, че застрахователят правилно е отказал плащане на застрахователното обезщетение, тъй като по делото не се е установило по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие. Излагат се съображения, че ответното дружество не оспорва, че процесният автомобил е бил откраднат, което се установява както от приложената кореспонденция между страните, така и от образуваното производство по чл.346, ал.1 НК. Твърди се, че от заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза не се установяват съществени разлики, които да обусловят извод, че откраднатият автомобил е различен от застрахования. На последно място се сочат доводи, че касаторът е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от сключения договор за застраховка като е заплатил в срок дължимите застрахователни вноски и е съобщил своевременно за настъпването на застрахователното събитие. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се поддържа че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Може ли да се приеме, че е налице настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил, след като по делото са представени писмени доказателства, които по безспорен начин установяват, че автомобилът не е намерен – обстоятелство, по което не се спори между страните?”. Същевременно се твърди и наличието на основанието за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД – [населено място], , в който се излагат доводи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че касаторът не е посочил аргументи за очевидна неправилност на въззивното решение, както и че формулираният в касационната жалба въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Третите лице-помагачи на ищеца „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс” ООД, „Интер Пасифик Груп” ЕООД и Р. И. И., не взимат становище.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №771/24.04.2017г., постановено по т.д.№2263/2013г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от ищеца „И Ар Би Лизинг” ЕАД (правоприемник на Ар Би А. Лизинг” Е. с предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД) против ответника ЗАД „Армеец” АД искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 105 837 евро, представляваща застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица от 27.05.2009г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата.
Въззивният състав е приел за доказано, че между „И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД и ЗАД „Армеец” АД е бил налице, сключен със застрахователна полица № 0303К6000604019/27.05.2009г. и добавък №1 към нея от 27.05.2009г., договор за комбинирана застраховка „Каско“ и Злополука за л.а.„Порше К. Турбо“ с рег.№ СА 95 55 МХ, рама № W., със срок на действие от 08.06.2009г. до 07.06.2010г. Въпреки констатираното различие в номера на двигателя, посочен в полицата, съдът е приел за установено, че за автомобила с рама №W. е бил налице валиден договор за застраховка „Каско“, който автомобил е бил огледан и заснет от представител на застрахователя при сключване на договора.
В обжалваното решение е отразено, че по делото е установено, че в срока на действие на договора – на 04.05.2010г., застрахованият автомобил е бил заявен за откраднат, което е сред покритите от застрахователя по сключената застраховка рискове. Прието е за безспорно, че в предвидения в договора срок застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и че застрахователят е упражнил потестативно право да откаже да заплати застрахователно обезщетение поради констатирани съществени разминавания в обстоятелствата, свързани с кражбата, предоставени от Р. И. – управител на „Интер Пасифик груп” ЕООД -лизингополучател по договор за финансов лизинг №002184-001 от 04.05.2007г., сключен с „И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД в качеството му на лизингодател, и наличието на данни за инсценирано застрахователно събитие или опит да се инсценира такова.
С оглед практиката на ВКС относно необходимостта от влязла в сила присъда или влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 124, ал.5 ГПК за установяване умишлено причиняване на застрахователното събитие като основание за отказ за плащане по чл.211 КЗ (отм.), апелативният състав е приел за неоснователно възражението на ответника относно извършването на застрахователна измама. Съдът обаче е приел за основателно възражението на застрахователя за липсата на последния елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността му по чл.208, ал.1 КЗ (отм.), а именно – настъпването на събитие, покрито от застрахователния договор.
Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че ищецът е представил единствено писмо от лизингополучателя от 10.05.2010г., че на 04.05.2010г. лизининговият автомобил е бил противозаконно отнет като е посочил, че от приетото като доказателство удостоверение с дата 21.07.2016г. от 09 РУ–СДВР се установява, че образуваното по сигнал на Р. И. наказателно производство за противозаконно отнемане на л.а.„Порше К. Турбо“ с рег.№СА 95 55 МХ е спряно, а инкриминираният автомобил все още не е открит от органите на МВР, поради което на този етап не може да бъде установена идентичността между двата автомобила – този, заявен от Р. И. като противозаконно отнет и застрахования по застрахователната полица лек автомобил.
Въззивният състав е отразил, че с оглед възражението за липса на идентичност на застрахования автомобил с автомобила, който е заявен за противозаконно отнет, са изслушани показанията на свидетелите В. С. и Р. П., от които се установява, че при даване описание на автомобила и информация относно кражбата, управителят на лизингополучателя Р. И. е бил изпотен и е треперил като на зададените му стандартни въпроси – какъв цвят е автомобилът, с какви скорости е, какво представлява и т.н., той не е дал точни отговори, а при предявените му снимки на автомобила, качени в базата на ЗАД „Армеец” АД при сключване на застраховката е заявил, че това не е същия автомобил, който е управлявал и който е бил противозаконно отнет. Това обстоятелство Р. И. е декларирал и писмено.
Според въззивния състав не е установена идентичност между двата автомобила при извършената на място проверка от служители на застрахователното дружество. В показанията си свидетелят С. е споделил, че целият екип е ходил на място, разпитвали са свидетели около блоковете, но такава кола те не били виждали. Съдът е посочил, че от приетите заключения по основната и допълнителна автотехническа експертизи, изготвени от вещото лице К., се налага извода, че между застрахованият в ЗАД „Армеец” АД автомобил, показан на снимковия материал в архива на дружеството, и откраднатият автомобил, цитиран в сведенията на управителя на „Интер Пасифик груп” ЕООД Р. И., няма пълна идентичност. Въззивният състав е посочил, че този извод вещото лице основава на обстоятелството, че застрахованият автомобил е тунинг-модел „T. Magnum” на Порше К., а заявеният за откраднат – без тунинг. Според експерта тунинг-моделът „T. Magnum” на Порше К. се отличава от стандартния с по-големите си вентилационни отвори на предната престилка, по хоризонталните лед-светлини, оформлението на фаровете, допълнителните фарове за мъгла, надлъжните ребра по предния капак, формата на калниците, праговете и др. – промени, които са видими от представените от застрахователя снимки. В заключение въззивният състав е посочил, че не са налице условията на чл.208, ал.1 КЗ (отм.), тъй като по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че на 04.05.2010г. е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие – кражба на застрахования по договора за застраховка „Каско“ лек автомобил.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.
Не може да обоснове наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение формулираният от касатора въпрос: „Може ли да се приеме, че е налице настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил, след като по делото са представени писмени доказателства, които по безспорен начин установяват, че автомобилът не е намерен – обстоятелство, по което не се спори между страните?”. На първо място въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния състав, тъй като в обжалваното решение не е прието за недоказано твърдението на ищеца, че автомобил „Порше К.”с рег.№СА 95 55 МХ е бил обявен от лизингополучателя за противозаконно отнет и че не е намерен, а основанието за отхвърляне на иска е обосновано с липсата според съда на установяване при условията на пълно и главно доказване, че обявеният за откраднат автомобил е именно застрахованият автомобил. На второ място въпросът е свързан с възприемането от съда на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата по делото, което го прави относим към правилността на обжалваното решение, която от своя страна не е предмет на контрол в производството по чл.288 ГПК. На последно място въпросът няма характеристиката на въпрос от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като дали е налице кражба на застрахован автомобил е въпрос на конкретен факт, който подлежи на доказване, а не на право.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението в касационната жалба за очевидна неправилност на въззивното решение е направено декларативно без доводи на каасатора. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „Армеец” АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №555 от 07.03.2018г., постановено по в.т.д. №5172/2017г. по описа на Софийски апелативен съд ТО, 6 с-в.
ОСЪЖДА „И Ар Би Лизинг” ЕАД – ЕИК[ЕИК] от гр.София, бул. „Околовръстен път” №260 да заплати на ЗАД „Армеец” АД – ЕИК[ЕИК] сумата 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: