О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 9 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1495/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„С” А. гр. П. е обжалвало решението на Пернишкия окръжен съд от 15.04.2009г по гр.д. № 31/2009г с което е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд от 23.07.2008г по гр.д. № 6106/2006г. С това решение районният съд осъдил „С” А. гр. П. да заплати на Б. И. В. от гр. П. общо сумата 15 631.85 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от трудова злополука неимуществени- 8 000 лева и имуществени- 7 631.85 лева вреди,заедно със законната лихва считано от 18.10.2003г до окончателното изплащане / в решението е посочено „обезщетение за забава”,а то е законна лихва/ и направените по делото разноски в размер на 406.40 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа ,че при разрешаване на процесуално правния въпрос за посочване в мотивите на решението всички обстоятелства обуславящи претендираното обезщетение за претърпяни неимуществени вреди,както и значението на тези обстоятелства за размера на присъденото обезщетение,бил в противоречие с практиката на ВКС-т.11 ППВС № 4/1968г.
А при разрешаване на материално правните въпроси за това дали е била допусната груба небрежност при станалата злополука, Пернишкият окръжен съд постановил решението си в противоречие с решения на ВС и на ВКС : Р № 792/88г по гр.д. № 674/88г ВС,ІV Г. О., Р № 1327/2004г ВКС по гр.д. № 2370/2002г 3 Г. О., Решение от 10.10.2005г по гр.д. № 1202/2002г 3 Г. О., Р № 1884/2005г по гр.д. № 1404/2003г ВКС, 3 Г. О., Р от 25.04.2006г по гр.д. № 2615/2003г на ВКС, 3 Г. О. и решение от 29.06.2006г по гр.д. № 157/2004г на ВКС, 3 Г. О.
За това,според касаторът били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
При селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд е задължен да провери как въззивният съд се е произнесъл по материално правния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на спора, който е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете и който е обусловил правната воля на съда в решението му. Посочените в изложението към касационната жалба въпроси не са разрешени в противоречие нито на закона,нито на практиката на ВС и на ВКС. При безспорно установено увреждане на работник по време на смяната му в „С” решаващият съд е обсъдил всички обстоятелства, свързани с нея в т.ч. и дали допуснато увреждането не е при т.н.”груба небрежност”. Цитираните решения по гр.д. №2615/2003г 3 Г. О., Р № 792 от 6.12.1988г по гр. д № 674/99г. 4 Г. О.,решението по гр.д. № 1202/2003г 3 Г. О.,Р , Р по гр.д. № 157/2004г 3 Г. О и № 1* от 14.12.2005г по гр.д. № 1404/203 г на 3 Г. О. действително сочат дефиницията на „груба небрежност”,но подчертават и друго: че не всяко нарушение на инструктажа по безопасност на труда съставлява груба небрежност. В случая работникът е изпълнявал сам, защото не е имало възможност за работа от повече хора и защото смяната на металния ръкав е било негово задължение . При тази подмяна маркучът се отметнал и увредил кракът му. Неговите хронични заболявания- захарен диабет-са обсъдени също от въззивния съд и съобразявайки се с установената фактическа обстановка е приел,че обезщетението не следва да се намалява по реда на чл.201 ал.2 КТ.
В решение № 1* от 07.07.2004г по гр.д. № 2370/2002г ВКС, 3 Г. О. съдебният състав е намалил следващото се обезщетение заради наличието на т.н.”груба небрежност” но там работникът е изпълнявал чужда работа,не тази за която бил назначен.
С П № 4/68г ПВС са разгледани въпросите за прилагане института на непозволеното увреждане,който е различен от безвиновната отговорност по чл.200 КТ.
Както се посочи,по повдигнатите като съществени за делото материално правен и процесуално правен въпроси, съществува богата съдебна практика. Делото е решено както съобразно с нея,така и при точно приложение на материалния закон.
Следователно,не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд/
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 15.04.2009г по гр.д. № 31/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: