ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 76
София, 12.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 7 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело № 457/08 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е”АД-г. П. срешу въззивното решение от 28.03.08г. по г.д. №987/07г.на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.07.07г. по т.д. № 97/06г. на ОС-г. Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Н”ООД-г. Пловдив иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка в размер на 100000 лв., претендирана като частичен иск, дължима на основание т.9 ал.1 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.03г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че решаващата инстанция погрешно и превратно е изтълкувала т.8.1 от процесния договор, в резултат на което необосновано е приела забава на кредитора, която освобождавала длъжника „Н”ООД-г. Пловдив от отговорност за неустойка и вреди.
Касаторът обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС на атакуваното въззивно решение като посочва такава в касационната жалба, както и с това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно от въззивният съд е този относно валидността на сключения между страните предварителен договор.
Ответникът по касационната жалба „Н”ООД-г. Пловдив поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото е иск, предявен като частичен на основание чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка, уговорена в т.9 ал.1 на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.03г. Съществените материалноправни въпроси, от които зависи изхода на спора в конкретния случай са два:
-валиден ли е сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.03г.
-дължи ли се предвидената в т.9 ал.1 от договора неустойка от купувача
От представените по делото доказателства, както и от съдържанието на самия предварителен договор, тълкуван при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че към момента на сключването му продавача по предварителния договор „Е”АД-г. П. не е бил собственик на имота, предмет на този договор.
Логическото и систематическо тълкуване на клаузите на т.3, т.4, т.6 и т.8 от договора по реда и условията на чл.20 ЗЗД налагат извода, че крайният срок, до който е следвало купувача да заплати авансовата вноска по т.4.1 от договора е обвързан със задължението на продавача по т.8.1 от договора да осигури цялата пълна документация, легитимираща го като собственик на процесния имот, предмет на предварителния договор. В този срок продавачът не е могъл да изпълни това си задължение, обстоятелство попречило за нотариалното сключване на окончателния договор, при което положение правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 19.07.07г. по т.д. № 97/06г. на ОС-г. Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Н”ООД-г. Пловдив иск по чл.92 ЗЗД за неустойка в размер на 100000 лв., претендирана като частичен иск, дължима на основание т.9 ал.1 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.03г.
Следва да се съобрази, че в конкретния случай е налице хипотезата „mora creditoris”, предвидена в чл.95 предл.2-ро ЗЗД, поради което длъжникът по договора се освобождава от неблагоприятните последици на неговото неизпълнение, каквито са отговорността за неустойка и вреди-арг.от чл.96 ал.1 ЗЗД. Тъй като кредиторът не е оказъл нужното въздействие за сключване на окончателния договор за продажба на процесния имот той е неизправен и не би могъл иска разваляне на договора, съответно да напправи възражение за неизпълнен договор.
Посочената от касатора съдебна практика на ВКС не налага други изводи, различни от изложените.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.03.08г. по г.д. №987/07г. на АС-г. Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: