О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ д 78
София, 31.10. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 458 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 643/21.VІІ.2008 г. на Р. Д. Т. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. И от АК-Силистра, против въззивното решение № 12 на Силистренския окръжен съд, ГК, от 4.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 42/08 г., с което е било потвърдено в обжалваната му част /за разликата от 306 лв. до присъдения размер от 1 941 лв./ първоинстанционното решение № 5 на РС-Силистра от 8.ІІ.08 г. по гр.д. № 1170/07 г., с която – на основание чл. 297 ГПК /отм./ – настоящият касатор е бил осъден да заплати на „К” О. със седалище в гр. С. последната сума в двуседмичен срок от влизането на това решение в сила, представляваща неплатен остатък от цената на л.а. „А” с ДК№ Сс 28-54 АК /предмет на сключен между страните предварителен договор от 8.VІІ.2003 г./, като при неизпълнение на това парично задължение следвало обезсилване на съдебния акт по искане на ответното търговско д-во.
Оплакванията на касатора Р. Д. Т. са за постановяване на атакуваното въззивно решение на Силистренския ОС при наличието на пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това, наред с присъждане на направените в трите инстанции съдебно-деловодни разноски, той претендира отменяването на обжалвания съдебен акт на въззивния съд и постановяване такъв по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се приемело, „че е платена сумата от 3 694.00 лева като цена по процесния предварителен договор”.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Т. изтъква, че то /въззивното решение/ било: 1/ От значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че 2/ Постановяването му било станало „при противоречива практика”. В изложението обаче липсва твърдение на касатора относно това кой е бил онзи съществен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Силистренският ОС да се е произнесъл с обжалваното свое решение. Нещо повече, в изложението се прави позоваване на практика на ВАС, без обаче касаторът да съобрази, че меродавна по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е само практиката на гражданските /а не и на административните/ съдилища в Републиката.
Управителката на ответното О. К. Р. е изразила становище чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Б. Р. от АК-Силистра, че, като недопустима, касационната жалба на Р. Д. Т. следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС – да се прекрати. В случай, че се приемело обратното, то тази жалба срещу въззивното решение на Силистренския ОС следвало да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на Р. Д. Т. от гр. С. е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и от надлежна страна във въззивното производство пред Силистренския ОС, имаща поради това интерес и право на обжалване. Макар да е процесуално допустима, тази касационна жалба не следва да бъде разгледана по същество по следните съображения:
В изложението на касатора Т. по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е бил формулиран въобще онзи съществен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ по смисъла на чл. 280, ал. 1, изр. І-во ГПК, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение по начин, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а едновременно с това същото да е било постановено и при противоречива съдебна практика на различните по степен граждански съдилища в Републиката /не и на ВАС/. Вместо това, във въпросното изложение от страна на касатора се инвокират доводи в подкрепа на оплакването му за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, при това „поставяни на вниманието и на въззивната инстанция” и изразяващи се в необсъждането на един частен писмен документ непременно в насоката на „признание” на ответника-търговец, че той бил получил от Т. сума в размер на 1 635 лева: като плащане за покриване договорената помежду им цена на лекия автомобил, предмет на процесния предварителен договор от 8.VІІ.2003 г..
С оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на Р. Д. Т. от гр. С. въобще не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 12 на Силистренския окръжен съд, ГК, от 4.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 42/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 458 по описа за 2008 г.