Определение №78 от по търг. дело №653/653 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 78
 
София, 06.02.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети  януари две хиляди и девета   година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                       ЕМИЛ МАРКОВ  
 
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 653/2008  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Х” О. – гр. Я. срещу решение №55 от 15.05.2008г. по т.д.46/08г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение №1/16.01.2008г., по гр.д.25/07г. на Ямболски окръжен съд, с което е била осъдена “М”О. – с. Р., обл. Ямбол да заплати на “ Х. и сладкарство”О. – гр. Я. сумата 52212.39лв. по иск с правно основание чл.258 и сл. ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по същество този иск е бил отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба- “М” Р. ” О. – с. Р. е на становище, че същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като не е посочена практика на ВКС в противоречие, с която да е постановено решението, а само отделни решения, като не било обосновано в какво се изразява и противоречието.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Заявил е, че приетото с обжалваното решение противоречало на решение от 27.04.2008г. по д. 1579/2003г.на ВКС, ІІ г.о. и решение №1574 от 07.01.2004г. по гр.д. 361/03г. на ВКС, ТК , тъй като АС – гр. Б. бил обсъдил доказателства, които не били приети от него. Конкретизирани в тази насока са единствено – двустранно създаден протокол от 27.02.2003г./ за който въззивният съд е сочил в мотивите на решението, че носи дата – 27.02.2004г. / и протокол от 27.02.2004г. за описани 5бр. фактури, за които касаторът е твърдял, че не били представени от страните и те не се били позовавали на тях. Посочено е още решение №1574от 07.01.2004г. по гр.д. 361/03 на ВКС, ТК, от което е изведено задължение за въззивния съд да направи разграничение между повдигнатия правен спор за неизпълнение на задължение по договор за изработка и възникнали между страните облигационни отношения по повод договори за продажба, обосновано с оплакване за това, че решаващия състав бил изследвал целия период на търговски взаимоотношения между страните, без да било направено искане за това. Изложеното страната е квалифицирала по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочено е още, че въззивното решение било постановено в противоречие с практиката на съдилищата, квалифицирано като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В подкрепа на това разбиране са сочени- решение №211/15.01.2005г. на БОС и решение № 311/11.11.2005г. на ВТАС, като е поддържано, че въззивния съд не бил уточнил кои твърдения в исковата молба били останали недоказани. Направен е извод за противоречие в мотивите на обжалвания акт тъй като имало доказателства за наличие на задължение, а съдът приел, че не било доказано такова. Сочено е и противоречие между решенията на първостепенния – Ямболски окръжен съд и обжалваното решение, постановявани по спора. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като лаконично е изложено, че съдът не приложил и тълкувал разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, “поради което било налице липса на прилагане на закона”.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Наличието / както е твърдяла страната/ на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. С оглед тази дефинитивност не е съществен въпроса за ненадлежното събиране на доказателства, тъй като единствените конкретно посочени – двата цитирани протокола от 27.02.2004г. са определени от страната като неотносими към правния спор,т.е. касаторът не е поддържал доводи, които да обвържат тези доказателства с изводите на съда за неоснователност на иска, нито е развил съображения за това кой решаващ извод на съда, твърди, че е опорочен от неправилните според нея процесуални действия на съда. Освен това твърдението, за ненадлежно събиране на тези доказателства е и фактически невярно, тъй като с молба вх. № 2010 / 18.03.2008г. процесуалният представител на въззивника – “ М. Р. ” – с. Р. изрично е поискал приемането на двата протокола от 27.02.2004г. като доказателства по спора и с протоколно определение от 16.04.2008г. същите са приобщени от въззивния съд към доказателствения материал. Неправилно страната е квалифицирала основанието за допускане до касационно обжалване на жалбата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е била посочена трайна или задължителна практика на ВС на РБ респ. ВКС на РБ, обосноваваща приложно поле на текста. Не са налице и предпоставките по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, по който касаторът е сочил относими към текста доводи, не само поради липсата на формулиран съществен материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, но и поради това, че противоречивото решаване на определен правен спор не е идентично на противоречивото разрешаване на такъв въпрос, дори и да има наличие на обективен идентитет между сочените като противоречиви решения, какъвто не е разглеждания случай. Не съставлява релевантен довод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване и поддържаното от касатора за противоречие между решенията по конкретния правен спор. Тези актове са постановени по реда на инстанционния контрол и не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване решението на първостепенния съд е било и отменено, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не е развил релевантен довод и за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или, развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В случая касаторът не обосновава доводи свързани с посочената дефинитивност относно неяснота или неправилно тълкуване на нормата на чл.258 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД, още повече, че няма каквото и да било изложение, обосноваващо това негово твърдение.
Развитите оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани с поддържаното за неточно възприета фактическа обстановка и интерпретиране на доказателствата, съставляват твърдение на страната, свързано с неправилност на съдебния акт и имат относимост към нормата на чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не е направил искане за разноски и не е установил такива, поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55 от 15.05.2008г. по т.д.46/08г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар