1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
С., 10.09.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 149/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място] (правоприемник на [фирма]), чрез процесуалния му представител юрк. Я. З., срещу определение от 15.12.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 15 492/2011 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 23.08.2011 г. по ч. гр. д. № 51 168/2010 г. на Районен съд [населено място], 51 състав, с което на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на чл. 410 ГПК, издадена на 11.11.2010 г. срещу длъжника [фирма] [населено място] за заплащане на сумата от 576 лв. – главница за периода от 02.2008 г. – 07.2008 г., представляваща задължение по договор № 062/10.07.2007 г. за co – location и Приложение № 1 към него от същата дата, ведно със законната лихва от 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Пред СГС е атакувано разпореждане на РС [населено място], с което на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на чл. 410 ГПК, издадена на 11.11.2010 г. срещу длъжника [фирма] [населено място] за заплащане на сумата от 576 лв. – главница за периода от 02.2008 г. – 07.2008 г., представляваща задължение по договор № 062/10.07.2007 г. за co – location и Приложение № 1 към него от същата дата, ведно със законната лихва от 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е изпратена по пощата на 09.01.2012 г. и е постъпила в регистратурата на СГС на 11.01.2012 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] (правоприемник на [фирма]) срещу определение от 15.12.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 15 492/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: