1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
гр.София, 13.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2125/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1480 от 13.07.2016 г. по гр. дело № 1789/ 2016 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10186/ 2014 г. и като краен резултат жалбоподателят е осъден да заплати на И. М. Б. сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума от 11.05.2014 г. и разноските по делото.
Касаторът претендира допускане на касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които, прецизирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС, се свеждат до възможността за изменение на иска по основание в първото съдебно заседание по делото, без да бъде дадена възможност на ответника да вземе становище по измененото основание и да ангажира допълнителни доказателства; и за задължението на въззивният съд при постановяване на решение да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата, да изложи фактическите си констатации и правните си изводи. Поддържа наличие на всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответникът И. Б. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Според него в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, нито са представени доказателства за противоречива практика. Изложението съдържа само общи оплаквания по правилността на обжалваното решение, които не са основание за допускане на касационния контрол. При условията на евентуалност излага съображения по съществото на спора като поддържа, че въззивният съд е постановил законосъобразен акт.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 11.05.2014 г. около 13,30 часа И. Б. паркирал лекия си автомобил на паркинг [жк], [населено място], където живеел. Когато слязъл от автомобила и го заобиколил, той паднал в необезопасена с капак шахта, изградена на уличното платно пред блока. При инцидента Б. получил открито счупване на лявата подбедрица и контузия и охлузване на дясното бедро. Бил транспортиран до НИСМ „Пирогов”, където претърпял оперативна интервенция и бил изписан с гипсова имобилизация на левия крайник. Две седмици след увреждането търпял интензивни болки и страдания, такива са били налице и при свалянето на гипса и раздвижването на счупения крайник. Възстановителният процес е продължил 6 месеца, като при пострадалия все още са налице козметични белези и ограничения в движението на лявото коляно и лявата глезенна става. При тези факти съдът извел от правна страна, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които трябва да бъдат обезщетени от ответника, като възложител на работата по поддръжка на улица – публична общинска собственост. По силата на закона общините са задължени, чрез служителите си, да осигуряват безопасността на такива съоръжения, а в случая това задължение не е изпълнено, тъй като шахтата не е била обезопасена чрез поставяне на капак. Уврежданията са в пряка причинна връзка с това противоправно бездействие и отговорността за обезщетяването им е за общината. Досежно размера на обезщетението съдът посочил, че взема предвид възрастта на ищеца, общественото му положение, вида и характера на уврежданията, продължителността на възстановителния период и на периода, в който болките са били интензивни и остатъчните проявления на уврежданията. Счетено е, че сумата 30 000 лв е справедливо обезщетение за установените вреди.
Неоснователни са доводите на И. Б., че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба няма надлежно формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението изрично са посочени правните разрешения на въззивния съд, които жалбоподателят оспорва, а липсата на приложена практика има отношение само към наличието на допълнителните, но не и на общото основание за достъпа до касационен контрол. Релевантните правни въпроси са очертани, а уточняването и прецизирането им е в правомощията на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Въпросите обаче не обуславят обжалваното решение. Процесуалноправният въпрос за допустимото изменение на иска по основание в първото съдебно заседание по делото, без да бъде дадена възможност на ответника да вземе становище по измененото основание и да ангажира допълнителни доказателства, не е разрешен в обжалваното решение. Съдът не е допуснал изменение на иска по основание, нито се е произнесъл по нещо различно от твърденията на ищеца. Правопораждащите факти са посочени още в исковата молба и не са изменяни, съдебното решение е постановено при фактически установявания, съответни на твърденията в исковата молба. Съответно въпросът допустимо ли е изменението на тези твърдения в първото съдебно заседание и как се реализира защитата на ответника срещу тях няма отношение към изводите на инстанцията по същество.
Необуславящ е и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на акта си да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата, да изложи фактическите си констатации и правните си изводи. Съдът нито е постановил, че за него такова задължение не съществува, нито фактически се е отклонил от изпълнението му. Касаторът всъщност не е доволен от резултата, до който въззивният съд е достигнал, мотивирайки акта си, като поддържа неправилност на изложените мотиви. Доводи за неправилност на съдебното решение обаче не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. В това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал правен въпрос, по което е налице някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1480 от 13.07.2016 г. по гр. дело № 1789/ 2016 г.
ОСЪЖДА С. о., [населено място], [улица], да заплати на И. М. Б., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 1 075 лв (хиляда седемдесет и пет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: