О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
ч.гр.дело N 649 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от „Б. груп”-Е. срещу определение №1712/08.08.2012 г. по ч.гр.д.№2177/2012 г. на Софийски апелативен съд, г.о. ІV състав
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена частично без уважение частна жалба срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение .
По частната касационна жалба настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане № 9794/29.02.2012 г. по гр.д.№1869/2012 г.на Софийски градски съд, І г.о., 11състав, в частта, с която е върнал исковата молба на жалбоподателя по пункт 1 срещу областния управител на област София и министъра на културата и е прекратил производството спрямо тях . Срещу тази негова част е подадена частната касационна жалба. Жалбоподателят е предявил иск по чл. 124 ГПК за установяване правото му на собственост върху недвижим имот в [населено място] , срещу областния управител на област София, министъра на културата, държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните и „А. О.”-ЕАД. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството спрямо областния управител на област София, министъра на културата и министъра на земеделието и храните. Въззивният съд е отменил това разпореждане спрямо министъра на земеделието и храните и го е потвърдил в останалите му части. Изложил съображения, че областният управител и министърът на културата не са надлежна представляваща страна по установителния иск за собственост върху недвижим имот срещу държавата.Прието е, че областният управител може да представлява държавата само след надлежно упълномощаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а така също ,че областният управител и министърът на културата не притежават гражданска правосубектност и не могат да бъдат страна по граждански спор.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище,че са налице такива по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Извежда следните обуславящи процесуалноправни въпроси , съответно конкретизирани и уточнени от съда: допустимо ли е представителство на държавата по иск за собственост върху недвижим имот от ресорен министър, който упражнява правата на държавата като собственик на акции в търговско дружество с държавно участие, в частност от министъра на културата и допустимо ли е ищецът да конституира като ответник по такъв иск и областния управител, когато има интерес от това, поради отказа му да отпише имота от актовите книги за държавна собственост.Счита, че обжалваното определение е в противоречие със задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК,а именно: определение № 12/07.01.2009 г. по ч.т.д.№ 325/2008 г., І т.о.,решение № 234/15.02.2012 г. по т.д.№872/2009 г., І т.о.,решение № 507/15.07.2009 г. по гр.д.№1312/2008 г., І г.о., решение № 508/03.06.2010 г. по гр.д.№1048/2009 г., І г.о. Твърди, че цитираните съдебни актове са в противоречие с решение № 181/14.06.2012 г. по гр.д.№96/2012 г., ІІ г.о.Намира, че с първите два съдебни акта е формирана задължителна съдебна практика , която допуска държавата да бъде представлявана от съответен отраслов министър по спорове, произтичащи от сделки и че не е формирана по вещни искове. Изразява становище, че следва да бъде създадена такава, което е касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Първото цитирано определение е произнесено по реда на чл.274 ал.2 ГПК и не представлява задължителна съдебна практика.С него съдът се е произнесъл относно представителство на държавата по иск за прогласяване нищожност на решение на общо събрание на съдружниците в търговско дружество.С решение № 234/15.02.2012 г. по т.д.№872/2009 г., І т.о. е даден отговор на въпроса за представителството на държавата по иск за изпълнението на приватизационен договор. Решение № 507/15.07.2009 г. по гр.д.№1312/2008 г., І г.о. не представлява задължителна съдебна практика, тъй като е произнесено в производство по чл. 218-а ГПК /отм/ и се отнася до различен случай. Не може да се сподели аргументът на жалбоподателя, че е налице интерес от провеждане на иска срещу областния управител, поради отказ да деактува като държавен процесния имот. Представеното писмо изх.№ 2704/173/27.12.2010 г. на областния управител е отговор на искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение, че имотът не е държавна собственост, с което е уведомен, че липсва заповед за отписването. Т.е. писмото е с чисто информационен характер и не дава основание да се направи извод за оспорване във връзка с предоставените му правомощия по чл. 18 ал.1 ЗДС. С решение № 508/03.06.2010 г. по гр.д.№1048/2009 г., І г.о. е разгледан спор, в който държавата е представлявана по иск за собственост от областния управител по реда на чл. 32 т.4 ГПК, т.е. след упълномощаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството.Цитираното решение № 181/14.06.2012 г. по гр.д.№96/2012 г., ІІ г.о. представлява задължителна съдебна практика и изразеното в него становище е, че независимо кой е предизвикал спора за собственост, представителството на държавата се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството- чл.31 ГПК.Областният управител може да представлява държавата само ако е упълномощен от министъра- чл. 32 ал.1 т.4 ГПК.Той няма собствена процесуална легитимация в спор , по който страна е държавата.Това становище се споделя от настоящия състав на ВКС, ІV г.о. Поради изложеното не може да се направи извод,че обжалваното определение противоречи на задължителна съдебна практика, че е налице противоречива съдебна практика или че е необходимо създаването на такава. Не са изложени съображения за неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, за липса на съдебна практика по разглеждания въпрос, след като изрично се посочва решение постановено по реда на чл. 290 ГПК, или за необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика.Фактът, че липсва практика в желания от жалбоподателя смисъл, не означава ,че липсва въобще практика по повдигнатия от него въпрос.
По тези съображения ВКС, четвърто г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1712/08.08.2012 г. по ч.гр.д.№2177/2012 г. на Софийски апелативен съд, г.о. ІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: