ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 780
София, 17.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 60 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрк. К.К.-Г. като процесуален представител на А.„М.” срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 02.Х.2012г. по в.гр.д. № 1632/2012г.
Ответникът по касационната жалба В. Ж. С. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат М.И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Бургаския РС от 22.VІ.2012г. по гр.д. № 2709/2012г., с което са уважени предявените от В.С. срещу А. „М.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „младши митнически специалист” в М.Б., на която той е бил възстановен с влязло в сила на 02.VІ.2011г. съдебно решение, поради съкращение в щата е незаконно. По делото не се установява в кое от структурните звена на М. Б. той е престирал труда си /след възстановяването му е предложено да заеме длъжността в Митническо бюро „Нефтохимически комбинат”, което той е отказал/ и по този начин е невъзможно да се направи извод за броя на щатовете за тази длъжност в звеното, в което е работел С., колко от тях са съкратени или длъжността е била единствена, дали изцяло е съкратена или не; съществува само индиция, че С. е изпълнявал длъжността при Митнически пункт /МП/ „Л.” /на тази длъжност му е наложено дисциплинарно наказание през 2001г./; при съпоставяне на щатни разписания се установява, че в някои звена има по няколко щатни бройки за длъжността /в МП „Л.” са 13/ и че в други тя не съществува; по последното щатно разписание от 10.ІІ.2012г. щатните бройки за процесната длъжност не са променяни; по делото няма данни длъжността на ищеца да е била единствена и да е отпаднала; при наличието на няколко щата за същата длъжност за работодателя е възникнало задължението да извърши подбор, а ако длъжността е била единствена в структурното звено, където е работел ищецът, работодателят е имал възможност, но не и задължение за подбор; в случая не може да се установи по безспорен начин, че за работодателя не е съществувало задължение за подбор.
В изложението на А. „М.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на приетото от въззивния съд, че е установено единствено, че на служителя е била предложена друга работа, която той не е приел да изпълнява, като се твърди, че на ищеца е направено предложение да заеме именно длъжността „мл.митнически специалист”, на която той бил възстановен, а не друга длъжност; с допълнителното споразумение работодателят изменял само работното място, но не и мястото на работа. Необосновано и неправилно било приетото, че „при положение, че длъжността „мл.митнически специалист” съществува и в двете щатни разписания при предприемане на прекратяване на Т. поради съкращение в щата при наличието на няколко щата от същата длъжност за работодателя е възникнало задължение за подбор” – установено било съкращаване на щата с 4 бройки – една от състава на общата администрация и три от състава на специализираната, което не попадало в хипотезата на „масово уволнение” по смисъла на пар.1 т.9 от ДР на КТ, с оглед на което неспазването на чл.130а КТ не водело до незаконност на уволнението. Тъй като уволнението не било масово, не следвало да се извършва подбор, според чл.329 КТ подбора е право на работодателя, не се вменява задължение за подбор, без да има масово уволнение, и поради това подбор на служителите на длъжността „мл.митнически специалист” при М.Б. не е извършван. Тези материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решението на въззивния съд, били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения съдържащ се в изложението на касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.329 КТ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. създадена и по реда на чл.290 и следв. ГПК. Че подбор следва да бъде извършен задължително при съкращаване на част от няколко еднакви длъжности е прието и в мотивната част на ТР № 3/2011г. на ОСГК. Настоящият състав напълно споделя тази практика и намира, че не се сочат от касатора никакви обстоятелства, обосноваващи нужда от промяната й. Следва да се отбележи, че няма произнасяне от въззивния съд по въпрос по приложението на чл.329 КТ в хипотеза при „масово уволнение”. При това положение и тъй като останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 ГПК, се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, ГК, втори въззивен състав, № ІІ-108/02.Х.2012г. по гр.д. № 1632/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: