6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 18,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 219 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 707/6.І.2010 г. на „Б.-И. И.” ЕООД – София, подадена чрез процесуалния му представител, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 23.ХІ.2009 г., постановено по гр. дело № 164/08 г., с което са били отхвърлени предявените като частични искове на търговеца настоящ касатор срещу „Н. И.” ООД – София с правно основание по чл. 372, ал. 1 ТЗ – във вр. чл. 49 и сл. ЗАвП, във вр. чл. 5, ал. 2 ЗУО за заплащане на възнаграждение по сключени помежду им два договора за превоз на товари /смесени битови отпадъци/ от 1.ІХ.2005 г. и от 1.ХІІ.2005 г.
Оплакванията на „Б.-И. И.” ЕООД – София са за неправилност на въззивното решение на СГС, предвид постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК отменителни основания. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените искови претенции на жалбоподателя срещу „Н. И.” ООД – София да се уважат в предявените им по делото размери /като частични искове/ и ведно с присъждане на всички направени от „Б.-И. И.” ЕООД – София в инстанциите съдебно-деловодни разноски, вкл. платеният за един адвокат хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Б.-И. И.” ЕООД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси „в противоречие с трайната практика на съдилищата”, а и те били такива „от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Релевантният за изхода на делото пред СГС материалноправен въпрос бил дали осчетоводяването на съответна товарителница от страна на оспорващия документа търговец – като подписана от лице без представителна власт, било условие за прилагане на презумпцията по чл. 301 ТЗ, а процесуалноправните: дали една редовна /неоспорена на това основание/ товарителница представлява доказателство за изпълнение на задълженията по договор за автомобилен превоз на товари, а също и допустимо ли е със справки от счетоводни книги да се установяват отрицателни факти, като липса на вписвания в същите. В подкрепа на тезата си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване „Б.-И. И.” ЕООД – София се позовава на решение № 640/6.Х.2008 г., постановено от състав на ІІ-ро отделение от ТК на ВКС по т.д. № 263/08 г., на Р. № 1859/16.ХІ.2001 г., постановено от състав на бившето V-то г.о. на ВКС по гр.д. № 359/01 г., на влязло в сила решение на Пловдивския апелативен съд от 10.ХІ.2003 г. по гр. дело № 738/03 г., както и на едно въззивно решение на СГС, ГК, с-в ІV-А от 5.ІV.2005 г. по гр.. дело. № 3137/04 Г., за което обаче няма данни да е влязло в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Н. И.” ООД – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение на СГС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Б. – И. И.” ЕООД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая търговецът касатор поддържа в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че общо релевираните от него 4 материално- и процесуалноправни въпроси били решени от страна на СГС „в противоречие с трайната практика на съдилищата”. Но при съпоставяне между атакуваното въззивно решение и всяко едно от посочените и представени от „Б.-И. И.” ЕООД влезли в сила съдебни решения /на отделни състави на ВКС по отметения процесуален закон и едно на състав на Пловдивския апелативен съд/ не се установява противоречиво разрешаване на въпроса за приложимостта на презумпцията на чл. 301 ТЗ. Тези влезли в сила решения не се отнасят „до същия правен въпрос”, тъй като в процесния случай не се спори дали страните са били валидно обвързани от правоотношение по договор за автомобилен превоз, а дали се дължи плащане на възнаграждение на превозвача, когато последният не е представил на товародателя си кумулативно изискуеми по силата на сключения помежду им превозен договор товарителница и данъчна фактура за всяко отделно предприето сметоизвозване. За да отхвърли изцяло осъдителните искове на касатора-превозвач срещу изпращача, въззивната инстанция е приела, че представените пред първостепенния съд товарителници са били нередовни от външна страна, както и че те не са били осчетоводени: извод, който следва пряко от характера им на поименни ценни книги /товарителни записи по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗАвП – във вр. чл. 371, ал. 1, предл. 1-во ТЗ/, които поради това следва да са издадени в съответен брой оригинални екземпляри и да съдържат всички изискуеми по закон реквизити. Що се отнася до релевирания от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта със заключение на съдебно-счетоводна експертиза да се установява липсата на вписвания по счетоводни книги, т.е. на отрицателен факт, меродавна е последицата, която чл. 53, ал. 2 ТЗ свързва с нередовното водене на търговските книги: невъзможността те „да могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят”. Фактическата констатация за липсващо счетоводно записване не представлява обаче произнасяне на вещото лице по правен въпрос дали са нарушени ТЗ или закона за счетоводството. Влезлите в сила съдебни решения, на които касаторът се позовава при аргументиране на тезата си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не се отнасят нито до горецитирания текст на ТЗ, нито до приложението на чл. 146 ГПК /отм./. В заключение, четвъртият въпрос, релевиран в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: досежно „несбъдване на условие за изпълнението на задълженията по договор между търговци, единствено поради причина у този, който има интерес от несбъдването му”, не е бил в действителност предмет на произнасянето на СГС с атакуваното негово решение, т.е. той има изцяло хипотетичен характер – на плоскостта на приложението на чл. 25, ал. 1 ЗЗД. Извън уговорките в двата процесни договора за превоз по чл. 3.1.2, отнасящи се до задължението на касатора-превозвач да представя документи, удостоверяващи изпълнението му, по делото липсват каквито и да е данни действието на сделките да е било поставяно в зависимост от проявата на едно бъдещо, несигурно събитие (conditio).
Не се констатира и наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за обосноваване приложно поле на касационния контрол.
Касаторът е изтъкнал, че същите релевирани от него правни въпроси били от значение за точното прилагане на закона /чл. 301 ТЗ, както и чл. 146 ГПК-отм./ и за развитието на правото, понеже: „съдебната практика по тези текстове е разпокъсана и противоречива, по редица причини същата в голямата си част не е публикувана и правните субекти не могат да се запознаят с достатъчно решения на ВКС, а още по-малко на районните и окръжните съдилища”. Съгласно т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС за касационното обжалване, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в атакуваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 23.ХІ.2009 г., постановено по гр. дело № 164/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 219 по описа за 2010 г.