О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2707 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Г. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 255 от 28.02.2019г. по в.гр.д. № 2376 по описа за 2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3008 от 30.07.2018г. по гр.д.№ 18890/2018г. на Районен съд Пловдив като е осъден да заплати на В. М. П., на основание чл.55 ал.1 изр.2 ЗЗД, сумата 10 000 британски лири, преведена по банковата сметка на Н. М. на 26.05.2016г., с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017г. и са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е счел предявения иск за основателен, съобразявайки се с безспорно установения факт, че ищецът е превел по сметка на ответника процесната сума и приемайки, че ищецът е установил /чрез показанията на свидетелката Кандиба/ твърденията си, че парите са преведени във връзка със съществуващи между страните договорки за съвместна дейност, а ответника не е установил нито основание за задържане на сумата, нито, че е върнал същата на ищеца. В мотивите си въззивния съд е посочил, че твърдяното от ответника основание за получаване на сумата – полагане на грижи за лечението на бащата на ищеца, е останало недоказано, пред вид показанията на свидетелката П. /майка на ищеца и съпруга на болния му баща/, която установява, че ответникът не е заплащал лечението. Съдът е приел за недоказано и твърдението на ответника, че е върнал получената сума, тъй като ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетеля Б./ не установяват, предадената сума от 6 000евро да има връзка със претендираната сума.
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставен въпрос: При твърдяно от ищеца договорно неосъществено основание по смисъла на чл.55 ал.1 изр.2 ЗЗД, допустимо ли е основанието да се доказва с гласни доказателства, ако сумата е в размер над 5 000лв.? Твърди противоречие с решение № 94 от 15.06.2017г. по гр.д.№ 3778/2016г.на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Изразеното становище е, че съгласно установената практика ищецът не следва да доказва предмета на неосъществено основание, а само факта на предаване на сумата. Позовава се на решения по гр.д.№ 6043/2014г. и гр.д.№ 1144/2010г. на ІV г.о.
Настоящият съдебен състав, въз основа на изложеното намира, че по поставения от касатора въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е разрешен в противоречие с установената практика, включително и с представената. Съображенията:
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№1/79 на Пленума на ВС, когато на основание чл.55 ал.1 ЗЗД ищецът претендира връщане на сума, която е дал на ответника, в негова тежест е да докаже само даването /той не е длъжен да доказва основанието/, а е в тежест на ответника да докаже на какво основание е получил даденото. Когато ищецът освен, че е установил предаването на сумата, съответно получаването й от ответника, още е ангажирал доказателства и за основанието, на което е дал сумата и че това основание не е могло да бъде осъществено или е отпаднало, както е в настоящия случай, за да е неоснователен предявения иск, ответникът следва да е установил, че основанието е осъществено /т.е., че са се осъществили фактите, които го пораждат и правните им последици са настъпили/. Във всички случаи, когато е установено, че ответникът е получил нещо, той е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. В негова тежест е да докаже, на какво основание го е получил и защо има право да го задържи. В конкретният случай, с оглед на ангажираните от страните доказателства, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал твърдяното от него основание за получаване на сумата и не е доказал връщането й. Относно тези решаващи мотиви на въззивния съд, касаторът не е поставил въпрос, във връзка с който да се преценя допустимостта на подадената от него касационна жалба. Поставеният въпрос за допустимостта – с оглед стойността на договора – със свидетелски показания да се доказва от ищеца какъв е вида на договореното между страните неосъществено основание за предаване на сумата, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда е ирелевантен за спора и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от касатора решение гр.д.№ 3778/2016г.на ІІІ г.о.не дава основание за друг извод, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка и въз основа на поставен различен материално правен въпрос като общо основание за допустимост.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 28.02.2019г. по в.гр.д. № 2376 по описа за 2018г. на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :