ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 780
София, 23. октомври 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5990 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 372/02.06.2014 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 262/2014, с което е потвърдено определение № 913/25.03.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 533/2014 за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Недоволни от определението са касаторите Р. Б. А., Г. Р. А. и Р. Б. А., представлявани от адв. М. Т. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на ревандикационен иск, по специално допустим ли е, след отхвърлянето на ревандикационен иск, нов иск за прогласяване на нищожността на сделката, с която собственикът се разпоредил в полза на ответника или негови праводатели, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответниците по жалбата В. Б. Х. и Д. Б. Х., представлявани от адв. А. П. от ВАК я оспорват, като считат, че поставеният правен въпрос няма претендираното значение, тъй като липсва преюдициалност между въпроса за валидността на придобивната сделка и съществуването на правото на собственост и съдът е съобразил установената съдебна практика, че възраженията срещу правото на собственост се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението по предявения ревандикационен иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата е претендирала собствеността и владението на магазина като наследница на собственика на земята, върху която е построена сградата. По така предявения иск ответниците са възразили, че приживе наследодателят е продал правото на строеж за този магазин и те са го закупили от приобретателя по сделката. Ищцата е репликирала, че първият договор за продажба е привиден, а двата договора имат невъзможен предмет, тъй като правото на строеж е било упражнено преди първата сделка и е трансформирано в право на собственост. С иск е предявена само първата реплика (този иск е отхвърлен). Предмет на делото са отделни искове за прогласяване на двете сделки за недействителни поради невъзможен предмет. И двата иска са недопустим, тъй като тази реплика е преклудирана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен ревандикационен иск влиза съществуването на правото на собственост към момента на приключване на съдебното дирене. От силата на пресъдено нещо са преклудирани всички възражения срещу съществуването на правото на собственост, които се основават на факти и обстоятелства, осъществили се до този момент, тъй като ответникът е длъжен да изчерпи възраженията си срещу претендираното право. Признатото право на собственост не може да бъде отречено в нов процес въз основа на такива (преклудирани) факти. В обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е отхвърлен ревандикационен иск влиза несъществуването на правото на собственост на претендираното основание. Съществуването на правото на собственост не може да бъде признато в нов процес на същото основание, но това не изключва възможността съществуването на правото на собственост да се претендира в нов процес, но на друго основание, тъй като ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, от които извежда правото си. Но когато ищецът обосновава правото на собственост на реплики срещу възражения на ответника, той е длъжен да изчерпи своите реплики, тъй като те не са основания за придобиване на правото на собственост, а защита срещу възраженията на ответника. Съществуването на правото на собственост не може да бъде признато в нов процес на основание реплики, които ищецът е могъл да направи срещу възраженията на ответника в предходния процес.
Процесуалната природа на предявените искове не зависи нито от начина, по който са предявени, нито от начина, по който съдът ги е приел за разглеждане. Тя зависи от естеството на материалното право, предявено с иска. Инцидентният установителен иск има за предмет правоотношение, което е различно от правоотношението предмет на делото, но има значение за съществуването на спорното право (напр. правото на собственост върху повредената вещ има значение за правото на обезщетение от увреждането й), докато възраженията, репликите, дупликите и т.н. влизат в предмета на делото, независимо как са предявени. Когато възражение, реплика и т.н. е предявено с иск, той по естеството се е насрещен. Напр. при предявени искове за разваляне на договора поради неизпълнение по причина, за която ответникът (купувач) отговаря и за ревандикация на продадения имот, искът за разваляне на договора по естеството си е реплика по възражението на ответника, че той е купил имота от ищеца и вече е негов собственик. Във всички случаи, когато възражения и реплики се предявяват с иск, правното естество на иска е насрещен и никога инцидентен установителен.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. По същество правилно въззивният съд е приел, че отделни искове за прогласяване на нищожността сделка, с която претендиращият правото на собственост се е разпоредил с вещта, както и на последващи сделки, е недопустим, тъй като такава реплика срещу възраженията на ответника по ревандикационния иск, че е придобил вещта от ищеца, е преклудирана от силата на пресъдено нещо на решението, с което ревандикационният иск е отхвърлен.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 372/02.06.2014 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 262/2014.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 372/02.06.2014 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 262/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.