О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 25.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 496 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. против решение № 1846 от 19.12.2011г. по гр.д.№ 2956/2011г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 366 от 15.07.2011г. по гр.д.№332/2010г. на Карловски РС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. Х. Д., Г. Й. Н. и Х. Н. Г. искове по чл. 108 от ЗС за 1/5 ид.ч. от дворно место, съставляващо УПИ ІІІ-1294 в кв. 46 по плана на [населено място], по иск 109 от ЗС за преустановяване на действията, чрез които препатстват ползването на същия имот и по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за събаряне на сградите в същото дворно место, както следва: за разрушено жилище – 5437,60 лв., за разрушен навес – 836 лв. и за разрушена второстепенна сграда – 552 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 108 от ЗС, за нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички събрани доказателства и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се иска допускане до касация тъй като в нарушение на съдебната практика, възивният съд не е обсъдил всички доказателства по отделно и в съвкупност и фактическите обстоятелства, от които ищецът извлича правото си на собственост.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот: 1/5 ид.ч. от дворно место, съставляващо УПИ ІІІ-1294 в кв. 46 по плана на [населено място] с н.а. № 115/1972г. издаден на основание регулация поради това, че по плана от 1066г., който е действащ към момента на издаване на акта не е имало придаваемо по регулация место, а и защото С. на българските художници, като обществена организация не е могъл да придобие правото на собственост с факта на отреждането по плана на парцела за негови нужди, а за същия имот е съставен акт за държавна собственост № 462/29.12.1967г. Със заповед № 23 от 13.01.1968г. парцела е предоставен за безвъзмездно ползване на Съюза на българските художници. /С./ С факта на плащане на обезщетението за отчуждаването на имота от бившите собственици не възниква право на собственост за обществената организация. Собственик на придаваемите по регулация места е собственика на парцела, към който те се придават. Поради това, че ищецът С. не е собственик на процесното место, е отхвърлен и иска по чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията по недопускането на ищеца в имота и иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за съборените сгради в него.
Поставеният въпрос не обуславя допускане до касационно обжалване, тъй като съдът е обсъдил подробно акта за държавна собственост, съставен след отчуждаването и заповедта за предоставяне на имота за безвъзмездно ползване на ищеца и СТЕ, установила липсата на придаваемо место към процесния УПИ. Вещото лице е установило напротив, че от парцела се придава место към съседен парцел, което също обосновава извода на съда за неоснователност на предявения иск. Не е обсъдена кореспонденцията между С. и Общинския съвет по повод заплащане на обезщетението и предоставянето за ползване на имота, но съдът е приел, че тя е неотносима тъй като плащането не създава права за обществената организация-ищец. Издаденият нот. акт по регулация е констативен по документи. Той не създава права, а констатира такива, ако съществуват. Затова при оспорване на констатациите в него, каквото са заявили ответниците още с отговора към исковата молба, съдът проверява верността на изводите на нотариуса. Те са опровергани от посочените писмени доказателства и СТЕ, поради което въззивния съд не е формирал извод за права на ищеца въз основа на този нот. акт и това не е в противоречие със съдебната практика.
Съдебната практика по приложението на чл. 235 от ГПК, изисква съдът да обсъди всички относими към спора доказателства и обстоятелствата, които те установяват. Това задължение е изпълнил въззивия съд, поради което постановеното решение не е в противоречие с тази съдебна практика.
По изложените съображения, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Съобразно това на ответниците по касация следва да се присъдят деловодни разноски, но в намален размер до 500 лв., съобразно сложността на делото и обстоятелството, че касационното производство се разви само във фазата по допускане до касация.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1846 от 19.12.2011г. по гр.д.№ 2956/2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С.
ОСЪЖДА Съюз на българските художници да заплати на Д. Х. Д., Г. Й. Н. и Х. Н. Г. деловодни разноски в размер на 500 лв. за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: