3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
С., 28,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №8/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 144 от 29.06.2011г. по т.д.265/11г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е посочил, че материалноправния въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата е- „ Относно изискуемостта на сумите 45914.71лв. и лихва в размер на 17079.20лв. … чието настъпване и изискуемост следва от разпоредбата на чл.20, ал.4, т.8 от Наредба №2/03г.за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България…” Посочено е още, че така развития въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата след което са изброени едно решение но ВКС и три на ВАС. Направен е лаконичен извод, че в посочените решения „ касационните инстанции са приели като настъпила изискуемостта съгласно Наредба №2/03г., обратно на решението на Апелативен съд – В.”. Страната е посочила общи доводи свързани със „ специфичността на настоящия казус”,които е свързала с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието приложение е разгледала съобразно двете очертани хипотези от текста, чрез очертаване на разбирането си по съществото на спора.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чиято обусловена от задължителна практика дефинитивност/ т.1 ТРОСГТК №1/09г. на ВКС на РБ./ изисква същият да е правен, а не фактически какъвто е поставения от страната, а освен това да е обвързан с решаващият извод на въззивния съд, а не със становището по спора на касатора. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За да е налице основанието по т.2 на текста / в какъвто смисъл са фактическите доводи на страната, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставен правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, при установен фактически и правен идентитет на разгледаните хипотези в сравняваните съдебни актове. В случая,обаче, представеното решение на ВКС / единствено обективиращо валидно съдебна практика, тъй като такава не обективират приложените решения на ВАС – арг. от т.2 и 3 на ТРОСГТК №1 /09г./ е ирелевантно за наличие приложно поле на касационно обжалване, тъй като разглеждания от касатора фактически въпрос не е бил предмет на обсъждане от ВКС, а това решение разглежда различно като фактическа обстановка неизпълнение на договор за СМР и съответно има за предмет различни по своята същност правни изводи, нямащи нищо общо с решаващия извод на въззивния съд за недоказаност на претенцията поради липса на конкретно обсъдени от решаващия състав доказателства.Следователно и тези доводи на страната не обосновават наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Без правно значение за производството по чл.288 ГПК са изложените лаконични оплаквания за неправилност на решението, тъй като те нямат относимост към изрично очертаните и лимитивно изброени хипотези на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК , те се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието наличие е обосновал с лаконично изразеното си становище във връзка с тълкуване на договора за СМР и с твърдението си за приложимост на Наредба №2/03г. Разглежданото основание, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ за всеки един от формулираните/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява разбирането й по съществото на спора.
Следователно, с оглед поддържаното от касатора по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не са установени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и не е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 144 от 29.06.2011г. по т.д.265/11г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: