О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
ГР. София, 03.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.06.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2295/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Х., Е. Т., Р. Т., П. Т. и Е. Т., чрез общия им пълномощник адв. В. З. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1388/14 г., в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу Столична община /СО/ по чл.86 от ЗЗД – за мораторна лихва върху присъдените на ищците обезщетения по чл.59 от ЗЗД – и по допускане на обжалването.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намират, че въпросите: 1.Следва ли в изпратената до длъжника покана по чл.84, ал.2 ЗЗД изрично да е посочено, че се иска конкретно обезщетение за забава или е достатъчно да се иска заплащане на обезщетение за ползвания имот; следва ли поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД да е за конкретно посочено в нея обезщетение и да е изрична? 2.От кой момент възниква паричното задължение на длъжника за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД? 3.Веднъж изпратеното писмено уведомление – покана до длъжника след възникване на задължението за обезщетение по чл.59 ЗЗД може ли да се счита за покана по см. на чл.84, ал.2 ЗЗД, ако кредиторът предяви вземането си и за няколко следващи искови периода, за които неоснователното ползване на имота не е прекратено? 4. Може ли предходната искова молба, въз основа на която е постановен акт, с който е установено със сила на присъдено нещо вземането по чл.59 ЗЗД за предходен период, да се счита за покана по чл.84, ал.2 ЗЗД за следващ период? – са разрешени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС.
Въззивният съд е присъдил на ищците обезщетение по чл.59 ЗЗД – за ползването на съсобствения им имот от ответника без основание за периода 19.06.2007 – 19.02.12 г., в посочените за всеки от тях размери, ведно със законната лихва от исковата молба и разноските по делото. Отхвърлил е исковете им за мораторна лихва върху присъдените главници, като е приел, че ищците не са отправили покана до длъжника, предхождаща исковата молба – чл.84, ал.2 ЗЗД, която да го постави в забава за процесното вземане. Предходната искова молба, въз основа на която е постановен акт, с който е установено вземане на ищците на същото основание срещу същия длъжник за същия имот, но за предходен период, не може да се счита за покана за обезщетението по настоящото дело. Поканата следва да е изрична, за заплащане на конкретно посочено в нея обезщетение. Затова отправената на 11.12.96 г. до длъжника покана за обезщетение по чл.59 ЗЗД, поставила го в забава за предходно обезщетение, според въззивния съд не е покана и за обезщетението по настоящото дело.
Тези изводи са съответни на приетото в р. по гр.д. №1290/13 г. на трето г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК, приложено към отговора на ответника и не се установява противоречие със сочената от касаторите практика. В нея е посочено, че вземането по чл.55 и 59 ЗЗД възниква и погасителната давност тече от неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За възникване на това вземане, за разлика от вземането по чл.31, ал.2 ЗС, покана не е необходима – ППВС №1/79 г., р. по гр.д. №1502/10 г. на второ г.о. При претенцията за обезщетение по чл.59 ЗЗД важи общото правило на чл.84, ал.2 ЗЗД, че длъжникът изпада в забава след покана. Ако покана не е отправена преди исковата молба, тя има характер и на покана – р. по гр.д. №488/98 г. на ВКС.
В р. по гр.д. №1290/13 г. на трето г.о. на ВКС е разяснена и разликата в значението на поканата при претенцията по чл.59 ЗЗД и при тази по чл.31, ал.2 ЗС / която е предмет на останалите цитирани от касатора решения на ВКС – по гр.д.№3230 /13 г., №568/10 г. и №4249/08 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №2654/08 г. на трето г.о./.
В мотивите по съществото на спора в служебно известното на ВКС решение на този съд по гр.д. №1480/11 г. на трето г.о. е прието , че исковата молба по предходно дело за обезщетение за лишаване от ползването на недвижимия имот е покана, която поставя длъжника в забава, но мораторна лихва не е присъдена по други съображения: и там, както по настоящото дело, мораторна лихва се претендира за периода, за който се претендира и главницата. Към началото на този период обаче главница в съответния размер не се дължи. В този размер тя се дължи към края на исковия период, затова, макар ответникът да е поканен, доколкото самата главница не е съществувала като вземане, върху нея не може да се начислява и мораторна лихва. Лихва следва да се присъди върху установения дължим размер на вземането за обезщетение от датата на исковата молба до изплащането на главното вземане, както е присъдена и по настоящото дело.
Поради изложеното твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС за сходни случаи, когато се претендира мораторна лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД, не се установява.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1388/14 г. от 13.11.14 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Ц. Х., Е. Ц. Т., Р. А. Т., П. С. Т. и Е. П. Т. да заплатят на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 / петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: