4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 25/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
гр.София, 30.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 25/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 938/09.06.2011 год. по гр.дело № 874/2011 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 01.06.2010 год. по гр.дело № 1664/2005 год. в частта, с която е осъден ответника-касатор на основание чл.407, ал.1/отм./ТЗ да заплати на И. Т. Б. от [населено място] сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания от ПТП, настъпило на 23.04.2005 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, отказал е назначаването на нова тройна експертиза във въззивното производство, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като поддържа, че въззивното решение противоречи на т.1 и т.2 от ППВС № 7/1959 год., тъй като с оглед данните по делото е оборена презумпцията за вина на водача на МПС, както и на ТР № 1/2000 год. на ОС на ВКС, тъй като въззивният съд е отказал назначаването на нова техническа експертиза във въззивното производство.
Ответникът по касационната жалба И. Т. Б. от [населено място] /действуващ със съгласието на баща си Т. И. Б./ не ангажира становище в законоустановения срок.
Евентуалният ответник по иска Гаранционен фонд [населено място] излага становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за разликата над присъдените 6 000 лева до 7 200 лева, като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е осъден ответника-касатор да заплати на пострадалия при ПТП ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 6 000 лева. По делото е безспорно установено, че процесните вреди са настъпили в резултат на ПТП, причинено от водача на застрахования при ответника микробус. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената тройна автотехническа експертиза, съдът е направил решаващия извод, че са налице елементите на фактическия състав на непозволено увреждане, като е доказана и причинна връзка между деянието на застрахования водач и нанесените телесни увреждания на ищеца. Възприет е извода на експертизата за предотвратимост на удара /от техническа гледна точка/ за водачката А. от момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно, като е прието,че с поведението си пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат. Отчитайки съпричиняването съдът е определил размера на дължимото обезщетение като е приложил разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, в резултат на което предявеният иск е уважен за сумата 6 000 лева, като е отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 30 000 лева.
Видно от съдържанието на касационната жалба касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен въпрос и позовавайки се на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е формулирал най-общо, че се касае за липсата на вина на водача на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.407, ал.1/отм./ във вр. с чл.405/отм.ТЗ, отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка гражданска отговорност се поражда от сключения застрахователен договор и се дължи на пострадалите трети лица по силата на настъпилото застрахователно събитие. По своята правна същност застрахователното събитие съставлява юридически факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования. Задължителни елементи на застрахователното събитие са деянието, вредата, причинната връзка между тях, като вината се предполага до доказване на противното. Това е така, защото специфичната функция на тази застраховка цели не толкова да накаже виновното лице, колкото да се отстранят вредите причинени от него. Тя има имуществен и обезщетителен характер. Не е налице твърдяното противоречие с константната практика на ВКС, която е в смисъл, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на увреждащия е да обори тази презумпция или да докаже, че с поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на щетите. По настоящото дело въззивният съд е приложил точно материалния закон, като въз основа на извършена преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства е достигнал до извода, че с действията си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което е мотивирало съда да намали претендирания размер на обезщетението. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на поставения процесуален въпрос относно отказа на въззивния съд да допусне нова тройна автотехническа експертиза във въззивното производство след като такава вече е била допусната от първоинстанционния съд. Цитираното ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и по принцип не е изгубило своето значение доколкото при прилагането му следва да бъде съобразено с новата процесуална уредба предвидена в сега действуващия ГПК от 2007 год. В тази връзка следва да се отчете разпоредбата на чл.266 ГПК, предвиждаща забрана за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство, освен в изрично предвидените от закона случаи, които не могат да бъдат тълкувани разширително. Не е налице хипотезата на ал.3 на чл.266 ГПК, която предвижда възможност за събиране на нови доказателства, които не са били допуснати поради процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като в случая при първоинстанционното разглеждане на делото е допусната както единична, така и тройна А., по която и трите вещи лица са били на едно и също мнение относно механизма на автопроизшествието. Всъщност оплакванията не касаят прилагането на процесуалния закон, а изводите направени от съда въз основа на събраните по делото доказателства, които са относими единствено към конкретния спор и са свързани с правилността на обжалваното решение, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 938/09.06.2011 год., постановено по гр.дело № 874/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: