О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 790/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ПК по повод подадена частна касационна жалба от „А”Е. , гр. В. с вх. № 4391/09.10.2009 год.на Варненския апелативен съд срещу определение №440 от 17.09.2009 год. по в.ч.т.д. №451/2009 год. на Варненския апелативен съд, Т. О., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №1703/24.07.2009 год. по т.д. №832/2009 год. на Варненския окръжен съд ТО, с което е прекратено производството по делото , поради недопустимост на иска с правно основание чл.307 ТЗ, предявен от настоящия частен жалбоподател против „Е” О. гр. В. и обусловеният от нето иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Варненският окръжен съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран да предявява иска с правно основание чл.307 ТЗ, защото е изправна страна по сключения с ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С обжалваното определение Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че активно легитимиран да предяви иска с правно основание чл.307 ТЗ е страната длъжник по двустранните договори. За да потвърди обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото за ищеца- частен жалбоподател липсва правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл.307 ТЗ.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е отменил първоинстанционното определение на Варненския окръжен съд, с което той е оставил без уважение искането на частния жалбоподзател- ищец по делото „А”Е. за допускане обезпечение на иска с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 10 058 лв., като апелативният е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК и е допуснал обезпечение на този иск чрез налагане запор върху банковите сметки на ответника до размера на исковата сума.
Частният жалбоподател „А” Е. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че в нарушение на материалния закон чл.307 ТЗ съдът е приел, че активно легитимиран да предявява иска е само длъжникът. Като основание за достъп до касационно обжалване сочи въпросът за активната легитимация за предявяване на иска по чл.307 ТЗ. Подържа допълнителеното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В подкрепа на доводите си е представил определение от 19.07.2004 год. по ч.гр.д. №1219/2004 год. на САС, О. от 21.04.2007 год. по ч.гр.д. №762/2007 год. на САС, ГК, 2 състав.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол само в частта, с която съдът се е произнесъл по недопустимостта на иска с правно основание чл.307 ТЗ, поради което е процесуално допустима в тази си част.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което съдът се е произнесъл по недопустимостта на иска с правно основание чл.307 ТЗ, не следва да се допуска до касационно разглеждане.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, към която препраща чл.274, ал.3 ГПК, е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос за активната легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.307 ТЗ, не представлява общото водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да е разрешен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Варненският апелативен съд е прекратил производството по този иск, поради липса на правен интерес за ищеца да го води, а не поради факта, че не е носител на материалното право да иска прекратяване на договора, поради стопанска непоносимост. Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, но по принадлежността на спорното право съдът се произнася с решението си по основателността на предявения иск.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С приложените две определения на Софийския апелативен съд въпросът за активната легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.307 ТЗ не е разрешен противоречиво с обжалваното определение. Те са постановени в обезпечителното производствопо чл.308 и сл. ГПК, отм., като съдът се произнесъл по правния интерес на ищеца да иска допускане на исканото обезпечение.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото нормата на чл.307 ТЗ е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Стопанската непоносимост е способ за изменение или прекратяване на двустранни договори, т.е такива при които всяка от страните е длъжник и кредитор на другата. Но всеобщото изискване за правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, е приложимо и при упражняване на конститутивното право по чл.307 ТЗ.
Частната жалба срещу определение №440 от 17.09.2009 год. по в.ч.т.д. №451/2009 год. на Варненския апелативен съд, Т. О, с което съдът се е произнесъл на основание чл.390 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не при произнасянето му в правомощията му на въззивна инстанция при уважаване на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „А”Е. , гр. В. срещу определение №440 от 17.09.2009 год. по в.ч.т.д. №451/2009 год. на Варненския апелативен съд, Т. О., в частта с която е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен от „А” Е. чрез налагане запор върху банковите сметки на „Е” О. до размера на исковата сума от 10 058 лв.
Определението в тази си част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №440 от 17.09.2009 год. по в.ч.т.д. №451/2009 год. на Варненския апелативен съд, Т. О., в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „А” Е. срещу определение №1703/24.07.2009 год. по т.д. №832/2009 год. на Варненския окръжен съд ТО, в частта, с която е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с правно основание чл.307 ТЗ, предявен от „А” Е. , гр. В. против „Е” ООС гр. В..
О. , в тази си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: