О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
гр. София 20.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 831 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Г. Г. Д., чрез адв. пълномощника Д. срещу решение от 18.05.2009 г. по гр. д. № 2297/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 19.05.2006 г. по гр.дело № 5190/2005 г. на Софийски районен съд и е признато за установено по иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от В. А. К., Б. К. К., Д. К. К., Т. Д. К. , Д. Д. К. , А. Г. С., В. Г. И., Л. Г. О. , В. Г. К. , Т. Г. К. , Г. Т. К. и Г. Т. К. срещу Г. Г. Д., че наследодателите на ищците М, Г. Т. К. и Д. Т. К. са притежавали право на собственост към образуването на ТКЗС върху недвижим имот – ливада с площ от 1.5 дка, находящ се в землището на с. Б., м.”Д”.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуално правния въпрос по приложното поле на чл.188, ал. 1 от ГПК/отм./ относно задължението на съда да прецени всички доказателства и установените по делото факти, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
В писмен отговор на всички ответници по жалбата, чрез адв. В е изразено становище за липса на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от ответниците по жалбата е основателен. За да направи този извод съдът е приел от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на трима братя –, Б. и Д. К. са наследници на М. Т. К. , починал на 12.11.70 г., Т. и Д. К. са наследници на Д. Т. К. , починал на 11.04.59 г., а А. С. , В. И. , Л. О. , В. К. , Т. К. , С. К. , Г. К. и Г. К. са наследници на Г. Т. К. , починал на 15.02.95 г. Прието е, че с писмен договор за покупка на недвижим имот братята М. , Т. и Д. К. закупили през 1929 г. имоти в землището на с. Б., един от които ливада в м.”Д” от 5.6 дка. Възоснова на всички доказателства, събрани по делото съдът е приел, че наследодателите на ищците преди образуване на ТКЗС са притежавали в м.”Д” ливади общо от около 12 дка.становено е, че местностите „Д” и „Ш” в землището на с. Б. са една и съща местност. От посочените имоти с решение № 12229.3/06.12.2000 г. на ОСЗ”П” е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ищците, като наследници на М. , Г. и Д. К. на ливада от 2.456 дка в м.”Д” и ливада в същата местност от 1.466 дка.
Прието е от съда, че от доказателствата по делото не е установено наследодателите на жалбоподателя-ответник Г. Д. – Г. Д. и Ц. Д. да са притежавали имот в м.”Д” на с. Б. преди образуване на ТКЗС. В удостоверенията за внесени от наследодателите на ответника в ТКЗС имоти в местностите „Д” и „Ш” на с. Б. не са посочени. От ОСЗ „П” е издадено удостоверение изх. № 3004/20.12.2005 г., в което е удостоверено принадлежността на правото на собственост на наследници на Г. Д. върху имот в м.”Ш” с площ от 1.5 дка. Прието е от съда, че липсват данни от които да се установи основанието и възоснова на какви документи е издадено удостоверението. Прието е за незаконосъобразно решението с № 2336/24.11.2004 г. на ОСЗ”П”, с което възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Д. върху ливада от 1.5 дка в м.”Ш”. Според въззивния съд възстановения в полза на жалбоподателя-ответник ливада е част от имота на братя К. При тези съображения съдът е приел, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. наследодателите на ищците са били собственици на спорния имот – ливада с площ от 1500 кв.м. в м.”Д” в землището на с. Б., при граници – полски път, С. Т. К овачки и от две страни – М. , Г. и Д. К. .
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения процесуално правен въпрос. Съгласно даденото тълкуване с т.4 от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Това основание е налице само в случаи, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делото според точния смисъл на закона. Поставеният процесуално правен въпрос е по приложението на чл.188,ал.1 от ГПК/отм./. Посочената разпоредба е ясна, пълна и точна и не се нуждае от тълкуване. По приложното поле на чл.188,ал.1 от ГПК/отм./ е налице постоянна и обилна съдебна практика.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не се установява наличие на формулираното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.05.2009 г. по гр. д. № 2297/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: