3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 781
С., 11.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 845/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1075 от 12.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1140/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 787/2010 г. на Бургаския районен съд. С последното първоинстанционият съд отхвърлил молбата на [фирма] за главното му встъпване в процеса и приемане за разглеждане на предявените от него срещу страните по делото [фирма] и [фирма] искове.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон – чл.225 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на искания касационен контрол с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1./ допустимо ли искът по чл.225 ГПК да се предяви при условията на евентуалност или алтернативност по отношение на някоя от страните по главния иск; 2/ ако негов предмет са облигационни претенции не е ли допустимо съвпадението му с иска по чл.225 ГПК да е само в частта на основанието, а петитумът да е различен като размер или да е друга претенция; 3/ приложима ли е разпоредбата на чл.130 ГПК спрямо иска по чл.225 ГПК и 4/ допустимо ли е предмет на иска по чл.225 ГПК да е самостоятелна претенция, която обаче не изключва правата на страните по главния иск.
Ответникът [фирма] възразява срещу допустимостта и основателността на частната касационна жалба по съображения, изложени в писмения му отговор, в който се съдържа и искане за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с предявения от настоящия жалбоподател иск по чл.225 ГПК се иска една от двете страни по предявените главни искове да му заплати сумата 5 000 лв., която от ответника [фирма] се претендира като неустойка по договор от 20.11.2008 г. поради забава в плащането на част от цената на доставената ледена пързалка, а от ответника [фирма] – реално да изпълни поетото по договор от 26.05.2009 г. задължение да погаси дълга на първия ответник по договора за доставка на пързалката. След съпоставка на въведения предмет на иска по чл.225 ГПК, предявен при условията на евентуалност с предпочитан ответник [фирма] и на претендираните с главните искове вземания за наем на ледената пързалка и за цената на алуминиева шатра, доставена по договор от 15.03.2009 г., по който третото лице не е страна, въззивният съд е приел, че между тези вземания липсва идентичност и поради това предявените от него права нямат характера на самостоятелни по отношение на спорното право по смисъла на чл.225 ГПК. Като второ основание за недопустимост на иска е изтъкнато упражняването им при условията на евентуалност, а не едновременно срещу двете страни, каквото е изискването на закона.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо, че част от повдигнатите процесуалноправни въпроси са обсъждани от възивния съд и са обусловили крайния изход на делото, те нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на чл. 225 ГПК, респ. по чл.181 ГПК (отм.) има трайно установена съдебна практика, според която предявяването от третото лице на самостоятелни права върху предмета на спора е предпоставка за допустимост на главното встъпване, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяването на искове срещу двете страни по първоначалния иск. По смисъла на закона самостоятелността на правата му се състои в несъвместимостта им с правата, претендирани с главния иск, от което следва, че по предмета си те трябва да бъдат тъждествени. С обжалваното определение въззивният съд изцяло се е съобразил със съдебната практика, като въз основа на обстойна преценка на изложените твърдения в исковата молба на главностъпващия и на данните по делото е приел, че заявените от него вземания и тези, предмет на главния иск, произтичат от различни облигационни правоотношения и имат различно съдържание, поради което между тях не е налице тъждественост. Отсъствието й съставлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на главното встъпване по чл.225 ГПК, а не нередовност по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК, която може да бъде отстранена по реда, посочен в ал.3 на същата разпоредба, въпреки принципната приложимост на чл.130 ГПК.
Изложеното позволява да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за достъп на въззивното определение до касация.
Независимо от резултата по делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 1075 от 12.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1140/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: