О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София 17.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2036 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. С. чрез пълномощник адв.Б. Р. срещу решение № 6717 от 18.10.12г., постановено по в.гр.дело № 8617/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 4.05.12г.по гр.дело № 6316/10г.на СРС,76 състав. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против О. на Р. Б..
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба К. П. в качеството му на О. на Р. Б. чрез адв. Н. В. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 26 от 26.01.12г.на О. на Р. Б.,с която на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. С. от длъжността началник на отдел”Финансово- счетоводен”,поради наложено дисциплинарно наказание” дисциплинарно уволнение”, е законосъобразна.Изложени са съображения,че по делото е доказано,че служителката е извършила вменените й с уволнителната заповед дисциплинарни нарушения и тежестта им обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Въпросът следва ли да се ангажира дисциплинарната отговорност на ръководно лице,чиято дейност е законово регламентирана ,ако някой от подчинените му служители извърши престъпление, не е обусловил въззивното решение.Съдът е приел,че е налице неизпълнение на основните отговорности на ищцата в качеството й на главен счетоводител,предвидени в длъжностната й характеристика,т.е.обсъдил е дисциплинарната отговорност на служителката за нейно собствено поведение,а не на подчинени на нея лица. По правни въпроси,които не са от значение за изхода на делото касационно обжалване не следва да се допуска.
Въпросът по приложение на критериите по чл.189 ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,според която при налагане на дисциплинарното наказание във всички случай се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на цитирания текст.Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението,са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения и поведението на служителя.В случая такава преценка е извършена от въззивния съд.Оспорване на доказателствените изводи на решаващия съд,въз основа на които е изградил вътрешното си убеждение за това,че определеното наказание съответства на критериите на чл.189 ал.1 КТ,не е основание за допускане до касационен контрол.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по процесуалния въпрос :необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно,както и на всички доводи на страните,свързани с твърденията им.Задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните не е въпрос на допустимост на касационното обжалване,а касае правилността на решението.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси относно приложението на чл.189 ал.1 КТ има задължителна практика на ВКС,която се сочи и от жалбоподателката, поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6717 от 18.10.12г., постановено по в.гр.дело № 8617/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. А. С. да заплати на О. на Р. Б. сумата 600 лв /шестстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.