О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
[населено място], 20.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №191 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 213 от 11.10.2013 г. по в. гр. д. № 360/2013г. на Ловешки окръжен съд, с която е потвърдено решение № 140 от 13.05.2013г. по гр. д. №1072/2012 г. на Троянския районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 16 499.56 лв., платена по фактура № 39067 от 31.10.2012г. Дружеството – касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон чл.55, ал.1 и чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.20 и чл.20а ЗЗД. Изразява несъгласие с извода, че дължима от дружеството-потребител на услугата по приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води е цената, уговорена в сключения между страните договор от 01.08.2005 г., а не утвърдената с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР цена. Според касатора съдът не се съобразил специалната нормативна уредба, регулираща дейността по водоснабдяване и канализация и по-конкретно, на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги -ЗРВКУ, с който е въведен регулатор в областта на водоснабдяването – ДКЕВР, която уеднаквява режима на територията на цялата страна, при съобразяване на редица елементи, влияещи на ценообразуването и чиито решения в тази насока са задължителни за всички В и К оператори и определените с тях цени на водата са приложими към вече сключените от дружествата-оператори договори, като заместват по право противоречащите им разпоредби.
Решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав – съдия С. Д., която е застъпила противоположното на мнозинството становище, а именно, че дължимото от ищеца възнаграждение за процесния период следва да бъде определено съобразно утвърдената с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР цена за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, а не съгласно уговорената от страните цена в договора от 01.08.2005 г.
Като значими за допускането на касационното обжалване с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, касаторът поставя въпросите: 1. при наличие на облигационна обвързаност на страните и възможност да реализират правата си по друг ред, приложим ли е реда на института на неоснователносото обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД; 2. Може ли чрез тълкуване на от съда на ясни, но спорни между страните договорна клауза да бъде изменен договора, или следва да се запазва съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните; 3. При наличие на спор относно договорната клауза следва ли чрез тълкуване на договора, съгласно чл.20 ЗЗД да се издири действителната обща воля на страните, като освен буквалния текст на клаузата се издири смисъла, следващ общия разум на изявлението; 4. при наличие на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на изискванията на определен нормативен акт, необходимо ли е при тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт; 5. Налице ли е противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД на договорна клауза , с която страните по договора са договорили цени но В и К услуги, които не са образувани и утвърдени по реда на чл.31 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и на ползване на водоснабдителните и канализационни системи, във връзка с чл.13, ал.5 от ЗРВКУ във връзка с Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги от 4.04.2006г. Като допълнителни критерии се сочат предпоставките по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], с предишно наименование [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване на решението поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел, че сумата е недължимо платена. Съдът се е мотивирал, че за процесния период се прилагат цените уговорени в договора от 1.08.2005г. Общите условия на В и К оператора – касатор не са приложими, тъй като не е налице регламентираната в чл.289 ТЗ и чл.16 ЗЗД т.н. сделки при общи условия, да за бъде подчинен спора между страните на тях. ОУ, одобрени от ДКЕВР от 9.06. 2006г. с решение № 038 са приети след сключване на договора, но и след приемането им не са приобщени към уредбата на отношенията им. Съдът се е позовал на чл. 4 във връзка с чл.3, т.2 и 3, които изискват предлагане на договор за предоставяне на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ, какъвто нов договор между страните не е сключен. Като неоснователно е счетено становището на касатора, че определените от ДКЕВР цени заместват волята на страните по процесния договор. В тази връзка съдът е посочил, че решенията на държавния регулаторен орган представляват административни актове, които пораждат права или задължения само за дружеството В и К оператор, но не могат да внесат промяна в създадените от същото гражданскоправни отношения с потребителите на предоставяните от него услуги, при положение, че страните не са регламентирали в отношенията си приложимост на ОУ за предоставените услуги , за да се твърди, че косвено се прилагат цените определени от ДКЕВР. За неоснователно е прието твърдението за нищожност на клаузата чл.23 от договора. За да има обвързващо действие е нужно да е обективирана конкретна промяна в индивидуалните договори, каквато липсва. Приетите в чл.23 от договора цени не противоречат на определените от ДКЕВР, доколкото са от вида на т.р. „Пределни” цени и по смисъла на закона се явяват възможният максимален размер, който операторите не могат да надвишават. Не е налице твърдяното изменение на чл.24 от договора, тъй като клаузата не предвижда възможност това да става едностранно, а чл.32 регламентира промяната на договора да става по взаимно съгласие на страните.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед мотивите на атакуваното решение настоящият състав на ВКС, ТК намира, нито един от поставени въпроса не може да се счете за обусловил изхода на конкретното дело, т. е. по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и поради това не следва да бъде обсъждано наличието на конкретно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Вторият и третият въпрос се отнасят до тълкуване на договорни клаузи. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд в резултат на извършеното тълкуване на чл.24 и чл.32 от договора, като част от същинската му правораздавателна дейност, не подлежат на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване. Евентуално допуснатите в тази връзка грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, в каквато насока са изложени доводи от касатора, биха били основания за касиране на решението на основание чл.281, т.3 ГПК, но не са относими към предпоставките за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно постановките на т.1 на ТР 1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е тълкувал клаузите на договора и е обсъдил възраженията на касатора за прилагането на решението на ДКЕВР към отношенията на страните, поради което изводите на решаващия състав за това, дали отношенията между страните във връзка с дължимото възнаграждение за предоставената на ищеца услуга се уреждат от клаузите на сключения между тях договор или от разпоредбите на приет от регулаторния орган ДКЕВР акт, са изводи по приложението на закона, преценката на които може да бъде извършена само при разглеждане на касационната жалба по същество /четвърти и пети въпрос/. Първият въпрос касае приложението на материалния закон от съда, който не може да се разглежда във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1902.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на решението е предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускането му.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на касационното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 2100 лв. – адвокатско възнаграждение, плащането в брой на което се установява от приложения договор за правна защита и съдействие от 6.1.2014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213/21.10.2013г., постановено по в.гр.дело № 360/2013 г. Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] и двете дружества със седалище е адрес на управление в [населено място] разноски 2100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: