4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София _______________ 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1866/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. К. от гр. С., подадена от процесуалния й представител- адв. В. Б. срещу въззивно решение от 18.06.2009 г. по гр. дело № 2788/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.03.2005 г. по гр.д. № 6409/2003 на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. П. К. срещу Министерство на външните работи иск за присъждане на обезщетение за недопускане до работа за периода 1.07.2001 г. до 1.07.2003 г. в размер на 76320 швейцарски франка и 5 000 лв., на основание чл.213, ал.2 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната страна- Министерство на външните работи в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови решението си за отхвърляне на иска с правно основание чл.213, ал.2 КТ въззивният съд е приел, че не се е осъществил фактическият състав на чл.213, ал.2 КТ, тъй като договорната връзка на ищцата с работодателя е била прекратена на 10.07.2001 г. и правото й на обезщетение не е възникнало. Приел е, че трудовото правоотношение е прекратено от деня следващ датата на връчване на писмо из.х. ЧР 94-00-51 от 9.01.2001 г., с което ищцата е била уведомена за прекратяването на трудовото й правоотношение, независимо че заедно с писмото не е получена самата заповед.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправният въпрос: може ли изразеното в писмен вид намерение за прекратяване на трудовия договор да замести писменият акт, с който трудовия договор се прекратява съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, ал.3 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, защото той не е обусловил правната воля на съда обективирана в решението му, поради което и не е от значение за изхода на делото. В обжалваното решение въззивният съд е приел че, писмо из.х. ЧР 94-00-51 от 9.01.2001 г., връчено на ищцата на 10.07.2001 г., съставлява писмено изявление за прекратяване на трудовия договор, а не намерение за прекратяване на трудовия договор, изразено в писмен вид. Когато трудовия договор се прекратява без предизвестие, моментът на неговото прекратяване е момента на получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. По въпроса за момента за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, ясен отговор дава разпоредбата на чл.325, ал.2, т.3 КТ и това е момента на получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Договорът се смята прекратен от деня, следващ деня на получаването му. По прилагането на цитираната правна норма не се констатира противоречива съдебна практика, нито са налице предпоставки за промяната й. Приетото от съда, че с цитираното писмо работодателят е изразил воля за прекратяване на договора е въпрос на преценка на конкретното доказателство по конкретното дело. Неправилната преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
По въпроса за опровергаване на законовата презумпция за добросъвестност на страните при упражняване на правата и изпълнението на задълженията им по трудовото правоотношение няма нито неяснота, нито непълнота на закона. С нормата на чл. 128, ал. 1 от ГПК /отм./ аналогична на чл. 154, ал. 2 ГПК въпросът за презумпциите е разрешен в смисъл, че презумираният факт не трябва да се доказва от страната, която се ползва от него. Противната страна може да оборва настъпването на този факт всякога, когато законът допуска това. Предвид на това не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за намеса на ВКС по изясняването им.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело въззивният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Поради това, по въпроса за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2009 г. по гр. дело № 2788/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: