3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№782
София, 12.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 152 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 269 от 03.11.2015 год. по т.д.№ 446/2015 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 379 от 15.05.2015 год. по т.д.№ 1352/2014 год. на Варненския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от П. С. И. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 25.07.2014 год. на което е прието, че действа против интересите на дружеството и е бил изключен като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ; освободен е като съуправител на дружеството; както и останалите решения, приети на това общо събрание.
Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ – нередовно уведомяване на съдружника за датата и дневния ред на ОС и на предупреждението за изключване. За да потвърди първоинстанционния акт, съставът на ВнАС е счел, че искът е допустим и евентуалното прекратяване на членственото правоотношение на И. в хода на процеса е без значение. Изложил становище, че свикването на ОС и уведомяването на П. И. за провеждането му, както и връчването на предупреждението за изключване не са опорочени, но предпоставките на чл.126 ал.3 ТЗ в случая не са налице, тъй като не му е бил даден срок да се поправи.
В на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: „Допустим ли е искът на ищеца в случай, че в хода на производството по конкретното дело, спрямо ищеца е проведено принудително изпълнение върху дружествените му дялове по реда на чл.517 ГПК?; В кой момент се погасява членственото отношение на ищеца с ответника при проведено принудително изпълнение върху дружествени дялове на ищеца по реда на чл.517 ГПК?; Следва ли правният интерес на ищеца по конкретното дело да е налице до завършване на делото?”.
Позоваването е на противоречие с ТР № 1/06.12.2002 год., ТР № 8/27.11.2013 год.; Решение № 101/25.06.2012 год. по т.д.№ 877/11 год. на ІІ т.о. и Решение № 77 от 06.06.2012 по т.д.№ 573/2011 год. на ІІ т.о.
Становището на настоящия съдебен състав, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси се основава на следното:
Въпросите всъщност се свежда до това, дали прекратяването на членственото правоотношение на съдружника в хода на производство по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ рефлектира върху допустимостта на иска. Съдебната практика е категорична, че прекратяването на членственото правоотношение в хода на процеса по иск с правно основание чл.71 ал.1 ТЗ не рефлектира върху допустимостта на този иск. В нито един от посочените съдебни актове, съставляващи задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не се съдържа обратната теза. Нещо повече, с Решение № 101/12 год., съставът на ІІ т.о. изрично е приел, че ако вписването на прекратяването по чл.517 ал.3 ГПК е настъпило след датата на депозиране на исковата молба, то не води до недопустимост на иска по чл.74 ал.1 ТЗ.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че тезата на въззивния съд, че при изключване на съдружник на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ предупреждението следва задължително да определя и срок за поправяне поведението на съдружника е в пряко противоречие практика на ВКС, материализирана с постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 160/26.11.2010 год. по т.д.№ 379/2009 год. на І т.о. и Решение № 3 от 19.02.2010 год. по т.д.№ 482/2009 год. на І т.о., но този въпрос не е поставен в изложението, касаторът не се позовава на него, поради което касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е поискал присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 269 от 03.11.2015 год. по т.д.№ 446/2015 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.