ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 782
София, 17.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 80 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Софийска опелативна прокуратура /С./ чрез прокурор Т.П. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 20.Х.2014г. по в.гр.д. № 2437/2014г.
Ответникът по касационната жалба М. Е. С. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Кр.Л. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 20.Х.2014г. САС по въззивна жалба само на Софийска градска прокуратура е потвърдил решението на СГС от 02.ІV.2014г. по гр.д № 13338/2012г. в частта, с която П. на РБ /П./ е осъдена да заплати на М. С. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление, завършило с оправдателна присъда по НОХД № 1233/2001г. по описа на СГС, влязла в сила на 06.Х.2007г., ведно със законната лихва, считано от 06.Х.2007г. до окончателното изплащане на главницата.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за тежки умишлени престъпления – убийство и грабеж – по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр. с чл.115 и по чл.199 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.198 ал.1 НК, както и за документно престъпление по чл.316 вр. с чл.308 НК; че с влязла в сила на 06.Х.2007г. присъда той е оправдан; че срещу него през периода 18.VІ.1996г. 31.VІІ.1997г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена с „парична гаранция”; от тези действия на П. са му причинени неимуществени вреди. Въз основа на събраните гласни доказателства е направен извод, че продължилото почти 12 години наказателно производство се е отразило неблагоприятно върху личността на ищеца, върху емоционалното му, здравословно и най-вече психическо състояние – бил притеснен, подтиснат и нервен, станал хипохондрик, изпадал в кризи, че умира и постоянно гълтал хапчета, пиел антидепресанти, направил опит за самоубийство, докато бил в ареста, развил параноя за преследване и за смърт, бил нещастен; поради разрушаване на нервната му система контактите му със семейството му били нарушени, в резултат на което се разделил със съпругата си; обвинението довело до неудобства от различно естество, като засегнало името му пред съседите и приятелите, голяма част от които започнали да го отбягват; бил в състояние на несигурност и постоянен стрес в продължение на 12 години, при съобразяването на които обстоятелства и на тежестта на повдигнатото обвинение предвид чл.52 ЗЗД съдът е определил дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е кредитирал епикриза /според която ищецът страда от нарушение на вестибуларната функция и паническо разстройство, хипертония/, въпреки че е изготвена /от Т. Б. С./ през юли 2012г. /близо пет години след приключване на наказателното производство/, доколкото тя отразява тенденция на неврологичния статус на ищеца и наличието на влошено здравословно състояние, намиращо се в причинна връзка с преживения стрес от обвинението и наказателния процес.
В основното изложение на С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение е необосновано, тъй като съдът неправилно възприел и въз основа на събраните доказателства направил погрешни изводи относно обема и паричния еквивалент на търпените неимуществени вреди, несъответни на реалните такива, на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайната съдебна практика. В допълнителното изложение, представено в срока за касационно обжалване, се сочи произнасяне от въззивния съд: 1. по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното приложение на чл.52 ЗЗД /без посочване на непреценените/, обосновавайки го с това, че част от твърдяните неимуществени вреди /без конкретизирането им в изложението, като в касационната жалба е релевирано оплакване, че не са ангажирани доказателства за значително влошаване на здравословното състояние, за изпитване на перманентен страх и безпокойство, за уронване на доброто име в обществото, отдръпване и отчуждаване на роднини и приятели, за причинна връзка между обвинението и раздялата със съпругата/ не са пряка и непосредствена последица от увреждането – в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и с т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК, и с липсата на мотиви за наличието на причинна връзка между твърдяните вреди и обвинението – в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК и с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 445/2014г., тъй като било прието, че П. следва да носи отговорност и във връзка с условията в ареста; 2. по въпроса има ли задължение съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на ответника във връзка с предмета на спора и съответно с предмета на въззивно обжалване, каквито в случая били възраженията по приложението на чл.5 ЗОДОВ – в противоречие с практиката на ВКС; 3. по въпроса за определяне размера на обезщетението и как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД – решаван противоречиво от съдилищата, като се сочи практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 и следв. от действащия ГПК, с която според касатора се установява определяне на обезщетения при големи различия при сравнително сходни случаи.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е бланкетен, тъй като с него не са конкретизирани установените по делото обстоятелства, които според касатора въззивният съд не е подложил на преценка с оглед приложението на чл.52 ЗЗД. Това препятства възможността за преценка от ВКС дали въпросът е от значение за изхода на спора по делото /виж т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. А твърденията, обосноваващи въпроса, че част от неимуществените вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и за липса на мотиви в тази връзка, по същество представляват оплакване за необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК, по което касационният съд се произнася, ако касационно обжалване бъде допуснато. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е направил изводите си след преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл.52 ЗЗД, и изрично е посочил, основавайки се на гласните доказателства, че предприетото продължително наказателно преследване е причинило влошаване на общия и здравния статус на ищеца, довело и до отрицателно отражение върху взаимоотношенията му със семейството и обществото. Няма произнасяне от въззивния съд в противоречие с решението на ВКС по гр.д. № 445/2014г., тъй като въобще не е формиран извод, основан на лоши условия в ареста, а и ищецът не е релевирал такива твърдения в исковата си молба.
По втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл, тъй като не е подложил на преценка оплакването на П. във въззивната й жалба по приложението на чл.5 ЗОДОВ. Касационно обжалване по този въпрос, обаче, не следва да бъде допускано. В отговора си на исковата молба, а и в течение на производството по делото, ответникът не е конкретизирал обстоятелствата, които според него обосновават извод за допуснато от ищеца по време на наказателното производство процесуално поведение, допринесло за надхвърляне на разумните срокове за провеждането му. Такива обстоятелства не се сочат и в касационната жалба /и тя в тази й част е бланкетна/, а това би било и несвоевременно. При липсата на конкретни твърдения /необходимо с оглед правото на защита на ищеца, респективно и за преценката на съда/ С. да се е укривал или да е станал причина по неуважителни причини за отлагане извършването на процесуални действия в наказателното производство /а липсват и данни за това/, поставеният въпрос няма да е от значение за изхода на спора.
По третия въпрос със сочената практика не се обосновава наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. В съответствие със сочената и с трайната практика на съдилищата въззивният съд при определяне размера на обезщетението е взел предвид приетите за установени по делото обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД в тази насока. Освен това, със сочената практика не се установяват големи различия в размерите на присъдените обезщетения. С решението по гр.д. № 593/2011г. на ВКС ІV ГО са присъдени 15000лв. предвид оправдателна присъда за три престъпления по чл.323 и чл.143 НК, наказателно производство с продължителност 12 години, задържане под стража 7 дни, забрана за пътуване в чужбина за 1 месец, без доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психическото и физическото състояние на ищеца. С решението по гр.д. № 489/2011г. на ВКС ІV ГО е определено обезщетение 20000лв. по обвинение по чл.214 НК, предварителното производство по което, продължило 12 години, е прекратено от прокуратурата, при отчитане задържане под стража 1г.2м., спиране на производството, възприето от ищеца за прекратяване, обосноваващо по-нисък интензитет на отрицателните преживявания, липса на здравословни проблеми в причинна връзка с обвинението. С решението на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 78/2011г. е определено обезщетение в размер на 10000лв. за обвинение по чл.210 НК, продължителност на наказателното производство 1г.2м., без мярка за неотклонение „задържане”, появили се здравословни проблеми в тази връзка, предвид и заемания от обвиняемия пост на областен управител. По гр.д. № 697/2010г. на ВКС ІІІ ГО обезщетението е в размер на 1500лв. за престъпление по чл.216 НК, продължителност на производството 7г., без действия на процесуална принуда. По гр.д. № 170/2011г. на ВКС ІІІ ГО са присъдени 6000лв. по оправдателна присъда за престъпления по чл.211 и по чл.311 НК, при продължителност на наказателното производство 9г.7м., 20 дни задържане под стража. Сравнението между размерите на обезщетенията и взетите предвид конкретни обстоятелства, включително и тежестта на повдигнатите в посочените и в разглеждания случай обвинения, при които те са определени, не сочи на извод за сходство помежду им, респективно за противоречива практика, каквото е твърдението на касатора.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, № 1918 от 20.Х.2014г. по гр.д № 2437/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: