3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр.София, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1937 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура-гр. София против решение № 461 от 25.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3071 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1245 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 2700 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, I-15 състав за присъждане на законна лихва върху обезщетението в размер на 1 000 лв., дължимо на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ на С. Н. В. за неимуществени вреди от забавено разглеждане на производството по пр.пр. № 1313 по описа на СОП за 1998 г., считано от 1.03.2013 г. до окончателното заплащане на сумата.
Касаторът твърди, че в тази част решението на Софийския апелативен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно началния момент, от който се дължи лихва при уважаване на иск по чл.2б от ЗОДОВ.
Ответникът по касационната жалба С. Н. В. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С. В. е изложил в исковата молба, че е пострадал от множество престъпления, извършени срещу него в периода от 5.10.1998 г. до 10.10.1998 г., а наказателното дело за тези престъпления е приключило след тринадесет години. Поискал е да бъдат осъдени Прокуратурата и Софийският окръжен съд да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди, причинени от забавеното правораздаване. Софийският градски съд е осъдил Прокуратурата да заплати на ищеца 1 000 обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2б от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 1.3.2013 г.
Софийският апелативен съд е потвърдил в тази част решението на първоинстанционния съд, като е приел, че продължителността на разследването от три години един месец и 23 дни е извън разумния срок. По отношение на момента, от който следва да бъде присъдена лихвата върху главницата, този съд е посочил, че обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ се дължи докато трае нарушението, тоест-за всеки един ден. За всеки ден, в който обезщетението не е платено, ответникът е в забава и следователно дължи обезщетение за забавено изпълнение. Понеже ищецът претендира мораторна лихва върху обезщетението от 1.3.2013 г., лихвата е дължима от тази дата и без покана съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора относно обжалваната част от решението на Софийския апелативен съд. Приетото от този съд разрешение на въпроса обаче не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. В т.4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС са посочени началните моменти на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва в различните хипотези на чл.2 от ЗОДОВ/тогава ЗОДВПГ/. Моментът, в който настъпва забавата в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ обяснимо не е бил предмет на обсъждане и тълкуване, тъй като тази разпоредба е приета след тълкувателното решение с публикация в ДВ, бр.98 от 2012 г. В определение № 739 от 6.11.2018 г. по гр. д. № 2631/2018 г. на III Г.О. на ВКС е прието, че моментът, от който възниква отговорността по чл.2б от ЗОДОВ е влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на производството. В настоящия случай обаче не се касае за вреди от забавено предварително производство, което е прекратено, а за предварително производство, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда, което е станало през 2001 г.-много преди датата, от която се претендира обезщетение за забава-1.03.2013 г. Следователно, дори да се възприеме разрешението в определението, лихвата пак би била дължима от поисканата дата.
В определение № 1130 от 3.11.2014 г. по гр. д. № 3471 по описа за 2014 г. на III ГО на ВКС се отрича единствено тезата на Прокуратурата, че лихвата се дължи от момента на влизане на осъдителното съдебно решение по ЗОДОВ. Липсва изобщо произнасяне по въпроса, повдигнат от касатора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 25.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3071 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1245 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 2700 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, I-15 състав за присъждане на законна лихва върху обезщетението в размер на 1 000 лв., дължимо на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ на С. Н. В. за неимуществени вреди от забавено разглеждане на производството по пр.пр. № 1313 по описа на СОП за 1998 г., считано от 1.03.2013 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Н. В.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: