1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 20.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 698 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца К. Г. А. против Решение № 274 от 01.11.2013г. по в.т.д.№ 244/2013г. на АС Велико Търново, с което след отмяна на решението по т.д.№ 349/2012г. на ОС Русе, е отхвърлен искът на А., предявен против Ж. Д. Д. за осъждането на последния да му заплати солидарно със [фирма] сумата 100 000лв. /частичен иск от общо дължимите 298 000лв./ – дивидент, на основание решение на съдружниците от 03.09.2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Решението в частта за уважаването на иска по отношение на събирателното дружество не е било предмет на въззивното обжалване и е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска и срещу съдружника Ж. Д. Д. като солидарно отговорен, на основание чл.88, изр.първо ТЗ, по предявения срещу дружеството иск. Претендира заплащане на разноските по делото.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени въпросите: поставя ли разпоредбата на чл.88 ТЗ ограничение за солидарната отговорност на съдружник в събирателно дружество, което ограничение да е основано на качеството на кредитора, който има вземане към дружеството-дали той е трето лице за дружеството или е съдружник, т.е. може ли съдружникът в събирателно дружество, който има вземане към дружеството, да се възползва от предоставената с чл.88 ТЗ процесуална възможност съдружниците в събирателното дружество-длъжник да отговарят за задълженията на дружеството; поставя ли разпоредбата на чл.88 ТЗ ограничение, че съдружник в събирателно дружество може да търси солидарна отговорност от дружеството и съдружник в него, само ако е страна по договорно правоотношение с дружеството.
В писмен отговор ответникът Ж. Д. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
За да отмени решението в обжалваната част- осъждането на Ж. Д. да заплати солидарно с дружеството дивидент на съдружника К. А., съгласно решение на съдружниците от 03.09.2009г., въззивната инстанция е обсъдила, че и ищецът и ответникът Д. са съдружници в събирателното дружество, и че е взето валидно решение, в съответствие с клаузите на учредителния договор, за разпределение на останалата след облагането печалба на дружеството като дивиденти на съдружниците в конкретно посочени размери. Апелативният съд е мотивирал, че ответникът Д. не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по съображения, че правото на част от печалбата е имуществено право на съдружника в СД, което е част от членственото правоотношение, възникнало между него и дружеството. Предвид тази характеристика на правото на дивидент е изведено, че единствено дружеството отговаря за изплащане на съответната част от печалбата и солидарната отговорност на конкретен съдружник или съдружници не може да бъде ангажирана; разпоредбата на чл.88 ТЗ, която дава възможност по иск срещу дружеството ищецът да насочи претенцията си и срещу един или повече съдружници, е неприложима за вземане на съдружник за част от печалбата. Като аргумент за това становище е посочено систематичното място на разпоредбата- в раздела, регламентиращ правоотношенията на съдружниците с трети лица. Посочено е, че за вземането си по чл.78,т.4 ТЗ съдружникът не е трето лице, че съдружникът може да насочи иска си на основание чл.88 ТЗ освен срещу дружеството и срещу съдружниците само за вземания, възникнали от отделни облигационни връзки с дружеството, но не и произтичащи от членственото правоотношение.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Изводите на въззивния съд по поставените от касатора материалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора, са обуславящи изхода на делото /като следва да се посочи, че отговорът на въззивната инстанция по втория въпрос е в по-широк смисъл – солидарната отговорност на дружеството и съдружник/съдружници би възникнала за вземания от облигационни, а не само договорни правоотношения/, но не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касаторът се позовава. Разпоредбата на чл.88, изр.първо ТЗ, като част от правилата на раздел Трети, регламентиращи правоотношенията на съдружниците с трети лица е ясна и не провокира противоречива съдебна практика. Не е налице сочената непълнота и неяснота в закона, който точно разграничава в двата отделни раздела /Втори и Трети/ видовете правоотношения в събирателното дружество – вътрешни между съдружниците и дружество и между съдружниците/ дружеството и трети лица. Систематичното място на разпоредбата на чл.88,изр.първо ТЗ ясно сочи, че споровете, основани на членствените /вътрешни/ правоотношения не се регулират от нея. Основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би било налице тогава, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба, по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена, или когато приложимата разпоредба е неясна или се налага нейното тълкуване, което в настоящия случай не е налице.
Касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски-сумата 1 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2014г., в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 274 от 01.11.2013г. по в.т.д.№ 244/2013г. на АС Велико Търново.
Осъжда К. Г. А. от [населено място], ул.Г.“№ 8 да заплати на Ж. Д. Д. от [населено място], [улица] сумата 1 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.