О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр. София,24.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№307 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. С. срещу решение №1703 от 28.07.2015 г. по в.т.д.№4923/2014 г. на САС. С решението в обжалваната част е отменено частично решение №13 от 23.05.2014 г. по т.д.№757/2013 г. на СГС, вместо което е отхвърлен предявеният от П. Р. С. срещу [фирма] иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за разликата над сумата от 171 687.70 лв. до пълния предявен размер от 237 920.85 лв., представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на задължението на ответника по предварителен договор от 08.04.2008 г., сключен между страните, за прехвърляне на право на собственост върху апартамент №В 507, Ди О., с площ от 67.29 кв.м.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] /н/ не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от П. Р. С. срещу [фирма] искове по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца, включително и на сумата от 237 920.85 лв., дължима на основание чл.617, ал.2 от ТЗ, евентуално представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на задължението на ответника по предварителен договор от 08.04.2008 г., сключен между страните, за прехвърляне на право на собственост върху апартамент №В 507, Ди О., с площ от 67.29 кв.м., евентуално дължима при начална липса на основание, евентуално на отпаднало основание, евентуално – на неосъществоно основание. В исковата молба са били наведени твърдения, че претендираните вземания, възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството ответник, са били предявени в срока по чл.685 от ТЗ и включени от синдика в списъка на приетите вземания, но по възражение на [фирма] – друг кредитор на длъжника, съдът по несъстоятелността е изключил изцяло вземанията от списъка на приетите вземания.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е констатирал, че претендираните от ищеца вземания, са били включени от синдика на ответното дружество в списъка на приетите вземания, както и че по възражение на [фирма], с определение от 01.02.2013 г., съдът по несъстоятелността е изключил тези вземания от списъка на приетите вземания.
Пасивно легитимирани по иска по чл.694, ал.3 от ТЗ, предявен от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692 от ТЗ, постановено по възражение по чл.690 от ТЗ от друг кредитор, са длъжникът и кредиторът, подал възражението, които са задължителни необходими другари. Съгласно дадените в т.6 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, ако първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, въззивният съд следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. В случая в първоинстанционното производство не е бил конституиран кредиторът, по чието възражение е било изключено вземането на ищеца от списъка на приетите вземания, като въпреки това въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора. Ето защо и независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение – т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятността същото да е процесуално недопустимо.
По формулираните в изложението въпроси, които изцяло са обусловени от преценката за допустимост на решението, съдът ще се произнесе с решението по чл.290 от ГПК, в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1703 от 28.07.2015 г. по в.т.д.№4923/2014 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №13 от 23.05.2014 г. по т.д.№757/2013 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от П. Р. С. срещу [фирма] иск по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за разликата над сумата от 171 687.70 лв. до пълния предявен размер от 237 920.85 лв., представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на задължението на ответника по предварителен договор от 08.04.2008 г., сключен между страните, за прехвърляне на право на собственост върху апартамент №В 507, Ди О., с площ от 67.29 кв.м.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.