3
гр. д. № 1382/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 782
София, 27.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1382/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. срещу решение от 22.07.2010 г. по гр. д. № 1335/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното, постановено на 19.032010 г. по гр. д. № 751/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу В. Й. П. и М. Д. Д. искове за установяване, че ответниците не са собственици на правото на строеж за апартамент тип „Ж”, на третия етаж със застроена площ от 98.87 кв. м., заедно с мазе № 11, с площ от 7.29 кв. м. и гараж № 4, със застроена площ от 21.94 кв. м., в сградата построена в УПИ ІV-810, в кв. 27 по плана на [населено място]. К. довод е за незаконосъобразност на правните изводи за неоснователност на иска. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК с довод, че въпросът от който момент правото на строеж за конкретен обект от многоетажна сграда се трансформира в право на собственост е от значение за точното прилагане на закона, както и че е решен от съда в противоречие със задължителната практика. Поддържа се и това, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищците са собственици на УПИ ІV-810 в кв. 27 по плана на [населено място]. През 1997 г. са отстъпили в полза на М. О., [населено място] правото на строеж на жилищни и нежилищни обекти в имота. Същата година М. О. е продала на ответниците правото на строеж за конкретен обект – апартамент „Ж” в сградата, мазе и гараж. Договорът за суперфиция между ищците и М. О. е развален с влязло в сила решение от 26.01.2007 г. по т. д. № 148/2006 г. на ОС-Пловдив. Установено е по делото, че към 1999 г. сградата е била изпълнена до трети етаж. Не са били изградени четвъртия, мансардния и покрива.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че ответниците по иска се легитимират като собственици на описания апартамент, мазе и гараж, тъй като към датата на разваляне на договора за строителство с М. О., тези обекти са изпълнени до степен на груб строеж – изградени са всички основни елементи, от които се състоят, поради което в полза на ответниците то се е трансформирало в право на собственост върху същите обекти.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е за това от кой момент правото на строеж за конкретен обект в сграда се трансформира в право на собственост – дали от завършване на конкретния обект в сграда, състояща се от множество обекти, до степен на груб строеж или от завършване на цялата сграда в груб строеж, т. е. с изпълнение на външните стени и покрива й. Към момента на произнасяне по допустимостта на касационна жалба има постановени решения в производство по чл. 290 ГПК, в които е прието, че правото на строеж за конкретен обект в сграда се трансформира в право на собственост с построяването на сградата в степен на завършеност до груб строеж, а не с изпълнение на конкретния обект в тази степен. Противоречивото разрешаване на въпроса, с постановяване на решения по чл. 290 ГПК в обратен смисъл е преодоляно по тълкувателен ред с постановяване на тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1 /2011 г. на ОСГК.
Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на така формираната задължителната практика на ВКС, поради което е налице основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2010 г. по гр. д. № 1335/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 61 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: