О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр.София, 30.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 590/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “В” А. , гр. Т. срещу определение №251/13.08.2009г., постановено по ч.гр.д. №448/2009г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №342 от 15.06.2009г. по гр.дело №230/2009г. на Л. окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.79 ЗЗД за сумата от 39 415лв., представляваща цената на извършена работа по договор за изработка, останала за плащане след извършено компенсаторно прихващане с вземане на ответника във връзка с направено съдебно възражение за прихващане със сумата от 101 965 лв. до размера на по-малката сума, в случая с тази на ищеца. Касаторът излага оплаквания за неправилност на определението и сочи като предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Д. г. с., с. Р., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. Въззивният съд е приел, че от принципа, че само спорното право е предмет на силата на пресъдено нещо, прогласен в чл. 298, ал.1 ГПК, нормата на чл. 298, ал.4 ГПК въвежда изключение по отношение на две насрещни права на ответника, предявени чрез възражение, а именно вземането за подобрения и за вземането, заявено от ответникът под формата на възражение за прихващане. Съдът е приел, че с влязло в сила решение от 11.04.2005г. Ловешкият окръжен съд се е произнесъл по направено от ответника, в настоящото производство ищец, възражение за прихващане до размера на насрещно вземане на ищеца, с основание договор за изработка. Прието е, че заявеното с исковата молба право на ищеца от същото правоотношение, е преклудирано с влизане в сила на решението по гр.дело №489/2004г. на Л. окръжен съд,
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата при разрешаване на въпроса преклудира ли се правото да се търси по исков ред вземане, предмет на разглеждане в друг исков процес, приключил с влязло в сила решение, упражнено с възражение за прихващане. По делото са представени две решения на ВКС. Жалбоподателят твърди, че отговорът на този процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона – чл.298, ал.4 и чл.299, ал.1 ГПК, като се позовава на правната доктрина.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице предпоставката за допускане касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – касаторът е формулирал въпроса, който е обусловил решаващия извод на съда за допустимост на иска за вземане, останало след извършена компенсация с насрещно вземане, заявено в друг иск процес с процесуално възражение, приключил с влязло в сила решение, но същия не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК когато разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното въззивно определение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение. В случая липсва идентичност между разрешения от въззивния съд процесуален въпрос, тъй като в решение №1531 от 5.10.1995г. по гр.дело №2509/1994г. на V г.о. и решение №3289/15.12.1978г. по гр.дело №2496/1978г. на І г.о. на Върховния съд са разгледани други процесуални въпроси: правото и възможността ответникът да заяви свое насрещно неликвидно вземане чрез възражение за прихващане във висящ срещу него исков процес и правото на ответника да избере начина на защита при предявен срещу него иск за заплащане на парична сума – чрез възражение или с насрещен иск.
С оглед на съществуващата практика по приложението на чл.221, ал.2 ГПК отм., на който е аналогичен текста на чл.298, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС счита, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай с цитираните разпоредби на процесуалния закон. Константна е практиката на ВКС, сочеща, че когато възражението за прихващане е отхвърлено, не поради неговата неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане – сила на пресъдено нещо не се формира. В случая с влязло в сила решение съдът се е произнесъл по съществото на вземанията на страните, извършил е компенсация, което преклудира правото на ищеца да предяви по исков ред остатъка от вземането си.
С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №251 от 13.08.2009г., постановено по ч.гр.дело №448/2009г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: