Определение №782 от 5.11.2014 по ч.пр. дело №2858/2858 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
[населено място] ,05,11,2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2858 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 вр. с чл.83 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. К. Г. против определение № 1119 / 11.06.2014 год. по ч.т.д.№ 667 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 248 / 21.02.2014 год. по т.д.№ 496 / 2011 год. по описа на Старозагорски окръжен съд . Със същото не е уважена молбата на Й. К. Г.,за освобождаването му,на основание чл.83 ал.2 ГПК,от заплащане на дължима по въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение по същото дело,държавна такса от 2 233,30 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение основно с доводи за допуснато процесуално нарушение на съда : от една страна поради съобразяване с доказателства, за които жалбоподателят е узнал едва с постановяването на атакувания акт,оспорващи верността на представената от него декларация за семейно и имуществено състояние, а от друга – несъобразяване на всички относими към преценка на възможността му да поеме разноските по производството доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да потвърди първоинстанционното определение, впрочем обосноваващо неоснователност на молбата с неистинност на депозираната декларация за семейно и имотно състояние , предвид единствено факта на установено от въззивника притежание на земеделски имоти, въззивният съд се е позовал на представени преди произнасянето на първоинстанционния съд доказателства : молба вх.№ 10624 от 05.09.2013 год. – извлечение от имотен регистър досежно притежавани от Й. Г. земеделски земи и молба вх.№ 8412 / 08.07.2013 год. – покана за доброволно изпълнение и документ за преводно нареждане на сума от 5 313,68 лв. ,в полза на [фирма] , което дружество ищецът представлява в качеството на управител и едноличен собственик на капитала.Последното обстоятелство въззивният съд е установил от служебна справка в търговския регистър,имащ публичен характер, но същото е и изрично посочено обстоятелство,макар във връзка с упражняваната от ответника защита, в отговора на исковата молба.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е въззивният съд да основе изводите си на доказателства,представени от противната страна едва във въззивното производство, препис от които не е връчван за становище ? ; 2 / Допустимо ли е въззивният съд , без да е разпоредил доказателствената тежест между страните, служебно да събира доказателства ,в подкрепа на представени такива от противната страна и въз основа на тях да постанови решението си ? ; 3/ Задължен ли е съда, при наличие на неяснота относно имущественото състояние на молителя , да даде указания за представянето на доказателства за твърдени от противната страна обстоятелства , преди постановяването на съдебния акт?. Всички въпроси са формално наведени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , без надлежно обосноваване в съответствие с указанията на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. В общото изложение на доводи за неправилност на въззивното определение, несъобразими като основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, неконкретизирано спрямо всеки от изрично формулираните въпроси,страната е посочила противоречие на въззивното определение с ТР № 1 / 2001 год. по т.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС и реш.№ 466 по гр.д.№ 1297 / 2009 год. на І г.о. на ВКС / формално относими към първия въпрос /, с ТР № 6 / 06.1.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС / пряко неотносимо към никой от формулираните правни въпроси / и с опр. № 217 по ч.гр.д.№ 2185 / 2014 год. на ІІ г.о. на ВКС , постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК по следните два въпроса , несъвпадащи с тук формулираните : 1/ Длъжен ли е съда да съобрази и обсъди размера на дължимата държавна такса, съпоставен с финансовите възможности и социално положение на искащия освобождаване от държавна такса? и 2/Възможно ли е да се постанови отказ от освобождаване от държавна такса преди да е определена цената на иска ? .
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато / макар въззивното определение да е обосновано и с неотносимо към финансовото положение на жалбоподателя доказателство – превод на парична сума по изпълнително дело, покриващ и дължима главница , а не само разноски, както подвеждащо твърди страната, но в полза на различен от молителя правен субект [фирма] / ,тъй като не се явява обосновано основание по чл. 280 ал.1 ГПК за това.
Първите два въпроса са формулирани в несъответствие с фактите по делото, а именно – съобразяване произнасянето на въззивния съд изцяло с доказателства, представени пред първоинстанционния съд , поради което и несъставляващи процесуална изненада за молителя,с постановяване на потвърдителното определение. Не е налице и служебно събиране на доказателства,а доколкото под такова страната визира съобразяване с данни от публичен регистър / търговския / , същите са аналогично достъпни и известни и на самата страна, поради което и като процесуално действие на съда не съставляват нарушение на правото й на защита.Само това е достатъчно да обоснове ирелевантността на въпросите за изхода на спора и оттук непокриване на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Първите два въпроса са изначално неотносими и към характера на производството по чл.83 ал.2 ГПК,което не е състезателно и спрямо което не са приложими, съответно за въззивна инстанция,правилата за допустимо представяне на нови доказателства,съгласно чл.266 ГПК, респ. процесуалните преклузии за това.Съгласно чл.83 ал.2 ГПК безспорно молителят единствено носи доказателствената тежест да установи материално състояние и социално положение обосноваващи извод за недостатъчност на доходи за покриване разноските по съдебното производство. Несъстезателният характер на производството не изключва съобразяване на доказателства, вкл. представени от противната страна, в оспорване истинността на декларираното от молителя. Именно такъв е случая, като въззивният съд е санкционирал страната за укриване на обстоятелства, които поставят под съмнение истинността на декларираното по чл. 83 ал.2 ГПК : непосочено в представената декларация притежание на земеделски земи и еднолична собственост на капитала на търговско дружество, чийто и управител е Й. Г. , в който смисъл и неразпределението на печалба от дружеството само по себе си не изключва какъвто и да било доход на лицето,напр. от възнаграждение като управител.
Дори да би бил обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, необоснован е соченият допълнителен такъв по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК:цитираните,очевидно към първи въпрос актове,задължителна съдебна практика, са неотносими и неприспособили към производството по чл.83 ал.2 ГПК, предвид несъстезателния му характер, а останалите са в изначално несъответствие с предмета на формулираните въпроси.Както се посочи по-горе,формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване тази хипотеза на допускане касационно обжалване .
Аналогична на първите два е ирелевантността и на третия въпрос.Доказателствата,съобразени от въззивния съд в ущърб на молителя,са били налице още преди постановяване на първоинстанционното определение.Оспорване на установимите с тях факти не е заявено с частната жалба на Й. Г., за да би подлежало на доказване,а е оспорена релевантността им за преценката на съда, с оглед и други нововъведени от същия, но недоказани твърдения.Не се твърди и в настоящата частна жалба наличие на доказателства,непредставени от молителя пред въззивния съд, които биха оспорили установените от противната страна факти. Решаващият извод на съда не е основан на липсата на доказателства , оборващи доказателствената сила на представените, поради което и третият формулиран въпрос не кореспондира със същия и не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .Дори да би се приело, че покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, необоснован се явява допълнителния такъв по т.1 на същата разпоредба,с цитираното определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК по съвършено различни правни въпроси, нито със задължителните указания на ТР № 6 / 2013 год. по т.д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид формалното й, необосновано от страната въвеждане .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1119 / 11.06.2014 год. по ч.т.д.№ 667 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар