О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 22.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т” А. , гр. С., представлявяно от Изпълнителните директори Й. Н. К. и Л. С. М. , чрез пълномощника им гл. юрисконсулт Е. Г. , против решението от 09.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2597/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Б отделение, с което е оставено в сила решението от 30.05.2008 г. на Софийския районен съд, постановено по гр.д. № 437/2008 г., с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Д. С. Д. от гр. Р., срещу „Т” А. , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а също така е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал материалноправен въпрос, а именно може ли отпуск за временна нетрудоспособност да се ползва срещу друг документ, а не срещу болничен лист и процесуалноправен въпрос, а именно, следва ли съдът да обосновава своето решение с документ, който не е бил представен по надлежния ред на работодателя в хода на дисциплинарното производство. Твърди, че тези въпроси са значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд и са решавани противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представени са съдебни решения : решение на ВАС № 8* от 01.11.2001 г. по адм.д № 6447/2001 г., решение на ВАС № 6* от 20.07.2004 г. по адм.д. № 10906/2003 г. и решение № 2* от 20.11.1956 г. на ВС по гр.д. № 5815/1956 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Д., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба, както и заявените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че не е налице релевираното от ответника-касатор тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно безпричинно отсъствие на ищеца от работното място два последователни дни – 20.09.2007 г. и 21.09.2007 г. За да направи този извод съдът е кредитирал показанията на св. Х, разпитана в хода на първоинстанционното производство, както и представената от ищеца епикриза, издадена му от „М” АД.
Както се изложи по-горе, за да обоснове основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят е представил решения на Върховния административен съд, но те не са относими към производството по чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираното решение на ВС от 1956 г., в което изрично е посочено, че при неиздаването на болничен лист не по вина на работника, временната нетрудоспособност на същия може да се доказва с всички доказателствени средства, не се отнася до настоящия случай. Въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал в хода на производството по съдебния контрол върху уволнителната заповед, че законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Съобразно уволнителната заповед дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл.187, ал. 1 КТ, поради неявяване на работа в течение на два последователни дни – 20.09.2007 г. и 21.09.2007 г. По отношение на 20.09.2007 г. е установено, че служителят е бил на работното си място и е обслужвал клиенти, а на 21.09.2007 г. е постъпил на лечение в болница, за което по делото е представил епикриза. Дори да се приеме, че той е бил длъжен да представи този документ на работодателя преди издаване на уволнителната заповед – в процеса на производството по прекратяване на трудовото правоотношение, в случая това е без значение, тъй като отсъствието на един ден от работа не покрива фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и по-конкретно неявяване на работа в течение на два последователни дни, което да обуслови дисциплинарното уволнение.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторът е формулирал въпроси, но те не са обуславящи изхода на спора, както се изложи по-горе. В изложението, инкорпорирано в касационната жалба, на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. В случая не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата по гражданските дела, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочила това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 162, ал. 1 и ал. 2 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2597/2008 г. на Софийски градски съд, IV-Б отделение, по касационна жалба с вх. № 3* от 17.07.2009 г. на „Т” А. гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: