Определение №782 от по гр. дело №425/425 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
N 782
 
София, 27.07.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 юли  две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
 
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 425/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.02.08 г. по гр. д. № 1859/2007 г. Великотърновски районен съд е приел за установено по отношение на П. Д. , П. Д. е М. Д. , че Н. Д. , Е. Д. , А. Ч. , Р. Д. , Й. К. Р. П. и П. П. , всички от гр. В. Т. са собственици на общо 5/6 ид. ч. от поземлен имот № 640 в кв. 53 по плана на с. Б., с площ от 1400 кв. м., за част от който с площ от 430 кв. м. е отреден УПИ *, в кв. 53 по ПУП на селото. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. е отменен съставения в полза на Т. Б. нот. акт по обстоятелствена проверка за собственост на имота за разликата над 1/6 ид. ч. до 6/6 ид. ч.
С решение 07.11.2008 г. по гр. д. № 365/08 г. Великотърновски окръжен съд е изменил първиенстанционното като е приел, че исковете са основателни до размер на 2/9 ид. ч. от описания имот и е отменил съставеният в полза на Т. Б. нот. акт за собственост на имота до размер на 2/9 ид. ч.
Недоволни от решението са останали ответниците по иска и в срока по чл. 283, ал.1 ГПК го обжалват с доводи за необоснованост на изводите на съда, че имотът не е придобит от касаторката П. и съпругът й Х. на основание давностно владение, осъществявано от `1977 г. до 2006 г., когато са се позовали на този придобивен способ и снабдили с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка. След оставяне на касационната жалба без движение с разпореждане от 22.12.2008 г. касаторите са представили изложение, в което не е посочен материалноправният въпрос от значение за изхода на спора, решен от съда и не е направено мотивирано позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Посочена е разпоредбата на т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК без да са изложени съображения за това и с какво разгледаният от съда сбучай би допринесъл за развитието на правото – института на давностното владение.
От обстоятелствата в изложението може да се изведе като значин за изхода на спора въпрос: осъществено ли е владение върху имота, предмет на иска, с намерение да бъде придобито правото на собственост в изискуемия се от закона срок.
От фактическа страна е установено, че имотът е бил собственост на общия на страните наследодател П е бил незастроен и използван за земеделски нужди. След смъртта на наследодателя имота е обработван от Х. Д. , син на наследодателя, и касаторката П. Д. , негова съпруга. Събраните гласни доказателства не установяват по безспорен начин продължителността на владението, както и че то е осъществявано с намерение да се придобият вещни права върху имота. Една група свидетели са установили, че от десет години имотът е изоставен и не се обработва. Това състояние на имота е установено от приета техническа експертиза. Направен е извод, че не е установено от обективна и субективна страна придобиването на имота на основание давностно владение от ответниците, поради което имотът е останал съсобствен на основание наследствено правоприемство на наследниците на П. Д.
Формалното позоваване на някоя от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение не обвързва съда с произнасяне, тъй като не представлява въвеждане и обосноваване на касационно основание.
От твърдението, че изводът на съда, че имотът не е придобит от ответниците по давност не съответства на събраните гласни доказателства, може да се направи извод, че разрешеният материалноправен въпрос от значение на изхода на спора е този за това дали са осъществени елементите на давностното владение.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Относно института на давностното владение правните норми са ясни и пълни. По прилагането им има многобройна и последователна практика, с която въззивният съд се е съобразил.
При проверка на решението не се установи да е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 365/08 г. Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top