О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 581/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. З. И., гр. К., срещу въззивно решение от 07.11.2008г. по гр.дело № 500/2008г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК. Съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, са относно зачитане СПН на решенията по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, както и относно предметния обхват на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Сочи се и, че не са обсъдени всички доказателства по делото.
Ответниците по касация не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение № 13 от 27.03.3008г. по гр.д. № 473/2007г. по описа на Ихтиманския районен съд в частта, с която отхвърлени предявените от С. И. срещу Д. Д. К., В. В. Т., А. И. Т.Е. А. В., Б. С. Ч., А. Х. Ч., Е. Х. Ч., Е. С. Т., Й. К. Ч. , Р. К. Л. искове за признаване за установена, че към момента на включване в ТКЗС ищецът е бил собственик на нива от 5,5 дка, находяща се в землището на гр. К., м. «Манджушки гьол». Въззивният съд е приел, че ищецът е син на З. И. , починал през 1975г. Една част от ответниците са наследници на Д. Т. , а друга – на Х. Ч. С решение от 01.06.1994., поправено с решение от 1997г. по гр.д. №288/1994г. на Ихтиманския районен съд в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 216/1994г. на ПК- К. , с което е отказано правото на възстановяване на С. И. собствеността върху нива от 5,5 дка в землището на гр. К., м.”М”. С последващо решение на ПК от 1996г., издадено въз основа на съдебното решение, е възстановена собствеността на заявителя върху нивата, като е признато правото на възстановяване на собствеността върху същата. По проекто-скица от 2003г. имотът е означен с № 9* който попада върху имот № 9* и № 9* решение на ПК от 1998г. в полза на наследниците на З. И. , какъвто е и ищецът, е възстановено правото на собственост върху земи в м.”М”-ливада от 2,410 дка, представляваща имот № 9* и върху ливада от 1,505 дка, представляваща № 9* решение от 1997г. на ПК е възстановено правото на собственост в стари реални граници в полза на наследниците на Х. Ч. върху ливада от 2,4 дка в м.”М”, представляващ имот № 9* решение от 1998г. на ПК е възстановено на наследниците на Д. Т. правото на собственост върху ливада от 5,114 дка в м.”М”, имот № 9* по картата на землището. Въззивният съд е приел, че съгласно техническата експертиза липсва идентичност между имот № 9* по скицата- проект и имот № 9* Направил е извод за недоказаност на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно, че към момента на образуване на ТКЗС през 1950г. ищецът бил собственик на процесния имот, тъй като договорите, на които се позовава, не сочат него като купувач, а баща му. Освен това е приел, че процесният имот 910315 попада върху три имота, първите два от които- 913008 и 913009, са възстановени на наследниците на З. И. , какъвто е и ищецът. Имотът не се включва в имот № 9* възстановен на наследниците на Д. Т. Липсва идентичност и с имота, възстановен в полза на наследниците на Х. Ч.
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по отношение на повдигнатите от касатора въпроси, тъй като приложените съдебни решения не третират сходни хипотези, вкл. прилагането разпоредбата на чл.220,ал.1 ГПК, доколкото в разглеждания случай става въпрос за решение по административно дело, което е задължително за страните по него, но не разрешава със СПН гражданскоправен спор, какъвто е този по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Ето защо и даденото във въззивното решение разрешение по въпроса съответства на трайната съдебна практика.
Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите, свързани с предметния обхват на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, наличието на условията и предпоставките за успешното му провеждане с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото. Повдигнатите правни въпроси в разглеждания случай се отнасят и до правните последици на решението по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 50 лева по сметка на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.11.2008г. по гр.дело № 500/2008г. на Софийския окръжен съд
Указва на С. З. И., гр. К., да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.