4
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 12.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 457 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. А. Ц., [населено място], срещу въззивното решение № 289 от 19.11.2015 год. по в.гр.д.№ 237/2015 год. на Великотърновския апелативен съд.
В представения по реда и в срока на чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно. Няма искане за присъждане на разноски.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на И. Ц. срещу Решение № 49 от 04.03.2015 год. по гр.д.№ 497/2012 год. на Ловешкия окръжен съд. С него първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на касатора и на основание чл. 422, ал.1 ГПК, съществуването към 11.06.2012 год. на задължение към [фирма], произтичащо от договор за кредит от 20.12.2007 год., в общ размер от 11 668,33 лв., от които просрочена главница от 155,76 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 11.06.2012 год. до окончателното й изплащане; просрочена договорна лихва в размер на 11 377,70 лв. за периода от 28.05.2011 год. до 08.06.2012 год. и наказателна лихва в размер на 134,87 лв. за същия период, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 304/12.06.2012 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 479/2012 год. на Троянски районен съд.
В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че [фирма] се е позовала на предсрочна изискуемост по силата на чл. 18 от договора за ипотечен кредит, сключен между нея и И. Ц. на 20.12.2007 год. и е потърсила вземане в общ размер на 80 451,50 лв., включващо както падежираните, така и вноските с ненастъпил падеж. Първоинстанционният съд се е позовал на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, е банката да е уведомила кредитополучателя, че упражнява това свое право. Приел е, че в конкретния случай липсва изрично уведомление до кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, направено преди подаване на заявлението по чл. 417, т.2 ГПК. Поради това е счел, че вземането следва да се признае за съществуващо до размера на наличните падежирани вноски към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а по отношение на останалите вноски с ненастъпил падеж, претенцията е основателна, поради липса на предпоставката „изискуемост“ /т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. Експертизата на вещото лице е определила следния размер на падежираните 12 вноски- главница в общ размер 155,76 лв., договорни лихви за времето от 28.05.2011 год. до 08.06.2012 год.- общо в размер на 11 377,70 лв. и наказателна лихва за същия период- 134,87 лв., начислена поради забава на плащането на месечните анюитетни вноски. С оглед на това първоинстанционият съд е уважил иска по чл. 422, ал.1 ГПК за сумата от общо 11 668,33 лв., като на основание чл. 86 ЗЗД е присъдил и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (11.06.2012 год.) до окончателното изплащане на сумата.
Решението на Ловешки окръжен съд е обжалвано от касатора в настоящото производство. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло с въззивно решение № 289 от 19.11.2015 год. по в.гр.д.№ 237/2015 год. на Великотърновски апелативен съд.
На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на Ловешки окръжен съд. Великотърновски апелативен съд също е приел, че приложима е т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а в конкретния случай банката не е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост на целия остатъчен кредит. Поради това въззивният съд е констатирал, че задължението на И. Ц. се свежда само до падежиралите вноски към 08.06.2012 г., датата на която банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. По отношение на дължимия размер на вноските апелативният съд е възприел изцяло заключението на вещото лице, като компетентно, обосновано и не оспорено от страните.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът И. Ц. се позовава на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Сочи се, че атакуваното в настоящия случай въззивно решение е недопустимо, тъй като Великотърновски апелативен съд се е произнесъл свръх петитум, тъй като не е бил сезиран с иск, основаващ се на падежирали вноски, а се касае за позоваване на настъпила автоматична предсрочна изискуемост.
В допълнение, са формулирани два процесуалноправни въпроса, съгласно изискването на чл. 280, ал.1 ГПК. Първият от тях гласи: „Допустимо ли е въззивният съд да измени твърденията на ищеца в установителния иск по чл. 422 ГПК като се позове на падежирали вноски, в случай че в заповедното производство по чл. 417 ГПК ищецът се е позовал на настъпила автоматична предсрочна изискуемост? Не следва ли установителният иск по чл. 422 ГПК да е своеобразно продължение на заповедното производство по чл. 417 ГПК?“
Вторият процесуалноправен въпрос е следният: „Допустимо ли е въззивният съд да се позове на падежирали вноски, а не на предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай че по делото не е имало такива твърдения от ищеца и не са събирани доказателства в тази посока?“
Във връзка с така поставените въпроси, касаторът се позовава на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следната противоречива практика: решение № 50/29.06.2012 г. по гр.д.№ 716/2011 г., 4-то ГО на ВКС и решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г., 4-то ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочва се и противоречие с т. 18 на Тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК, касаещо предсрочната изискуемост.
Касаторът счита още, че по горепосочените въпроси липсва изрично произнасяне и решението на ВКС ще допринесе за развитието на правото, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Становището си, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, съдебният състав основава на следното:
По същество и двата въпроса се свеждат до твърдение за недопустимо изменение на иска. По отношение на тях не е налице която и да е от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. С т.17 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС е разяснило какъв е предметът на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането. Настъпването на предсрочната изискуемост е коментирана в т.18 на същото Тълкувателно решение и тя няма каквото и да било отношение към вече падежираните вноски. Т.е. твърдението, че разграничението дали вноските, формиращи вземането са падежирани или непадежирани съставлява предмет на спора и оттук – води до недопустимост на произнасянето е в противоречие с т.17 на ТР № 4/2014 год.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 289 от 19.11.2015 год. по гр.д.№ 237/2015 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.