О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1629 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. С. М. и М. П. М., чрез адв. К. К. от Софийска адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 2711/29.12.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 2585/2017 г.
Изложени са доводи за неправилност поради противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна А. С. А., чрез процесуалните си представители адв. П. П. и М. В., отговоря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като в условия на евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в касационна инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия от цитираните съдебни актове, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил кумулативно обективно съединените искове, предявени от Е. С. М. и М. П. М. срещу А. С. А., за отмяна на сключен договор за дарение на апартамент в [населено място], оформен в нот. акт № , на осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и за връщане на вещта, с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Е. С. М. и М. П. М. са прехвърлили на А. С. А. техен недвижим имот, притежаван в условията на съпружеска имуществена общност, съставляващ апартамент в [населено място] с площ от 50,17 кв.м., като дарителите са запазили вещното право на ползване върху имота. С нотариална покана от 16.10.2014 г. и нот. покана от 28.11.2014 г. дарителката е поискала от надарения най-напред да й предаде ползването върху процесното жилище, а след това – да й плаща месечна издръжка от 800 лв. Съдът, също така, установил, че дарителите имат здравословни проблеми, като месечните разходи за медикаменти на М. М., които са му постоянно нужни са между 60-71 лв., като е установено, че действително е заплатил 41,19 лв. месечно за периода декември 2015 – юни 2016 г. Необходимите на Е. М. средства за медикаменти е между 46 и 113 лв., като е установено, че за периода февруари 2012 г. – март 2013 г. е заплащала по 121,67 лв.
За периода ноември 2015 г. – април 2016 г. дарителите са плащали наем в размер на 280 лв.; „разходи“ за предоставяне на определени суми на влог – общо 180,76 лв. Те притежават също така и тристаен апартамент с площ от 84,32 кв.м., находящ се в [населено място], годен за живеене, обитаван от другият им син. Съдът, като е анализирал заключението на съдебносчетоводната експертиза с конкретно установените нужди и доказани разходи на дарителите (ищци), намерил, че за посочения период са придобили доход общо в размер на 6242,18 лв., като за покриване на битови, здравословни и социални нужди са се нуждаели общо от 5558,19 лв. Съдът изключил от разходната част платената сума за наем, като се обосновал, че жилищната нужда на дарителите е била осигурена, а излизането на свободен наем – неоправдано. Те са имали право на ползване върху дарения имот, а също притежават в собственост достатъчно като площ жилище в [населено място]. Това, че са допуснали в него другия си син не ги поставя в нужда по см. чл. 227 ЗЗД относно място на живеене. Съдът установил, също така, че дарителите притежават и идеални части от земеделски земи , част от които и в урбанизираната територия на [населено място]. Могли са да се разпоредят с тях или да получават граждански плодове, като ги дадат под наем или аренда. Освен това, Е. М. притежава ? ид.ч. от дворно място, находящо се в Горни Романци, [община], с площ от 1000 кв.м. и от изградената в същото жилищна сграда. От този имот също е могла да реализира доход.
В заключени, съдът е приел, че дарителите са притежавали достатъчно имущество, което спокойно да покрие разходите им; не са изпаднали в трайна нужда, като сами са се поставили и в положение на необосновани и ненужни разходи.
В заключение, искът е отхвърлен.
Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване със следните въпроси: може ли средствата за издръжка и конкретни нужди на едно лице да се основават само или единствено на статистически данни; следва ли съдът да допусне събиране на доказателства и да обсъжда същите в тяхната съвкупност, касаещи възможностите на надарения за заплащане на издръжка, или е достатъчно той само да се позове на тази си невъзможност; в съответствие със събраните по делото доказателства, следва ли решаващият съд да обсъди възможността на надарения да дава издръжка, без да постави себе си и семейството си в по-неизгодно положение; следва ли въззивният съд да мотивира решението си, като обхване всички предпоставки на фактическия състав на чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД или е достатъчно да отхвърли иска с единствения мотив, че дарителите не се нуждаят от издръжка; при преценка на нуждата от издръжка, следва ли съдът да отчете безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход за дарителите е по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност; как се установява нуждата от издръжка на дарителите по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД; правото на ползване и на съсобственост на наследствени земеделски имоти означава ли на момента набавяне на средствата за издръжка.
Поддържа противоречие практиката на ВКС, като сочи, без да изяснява във връзка с кои от въпросите, следните съдебни актове: определение № 1046/26.07.2011 г. по гр.д. № 263/2011 на IV г.о. на ВКС, решение № 473/20.01.2012 г. по гр..д. № 263/2011 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 459/29.05.2017 г. по гр.д. № 786/2017 г. на III г.о на ВКС, решение № 145/01.11.2017 г. по гр.д. № 786/2017 г. на III г.о. на ВКС, определение № 953/19.07.2013 г. по гр.д. №3321/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 432/22.01.2014 г. по гр.д. № 3321/2013 г. на IV г.о.на ВКС, определение № 1142/30.11.2015 г. по гр.д. №4981/2015 г. на III г.о. на ВКС, решение № 34/19.02.2016 г. по гр.д. № 4981/2015 г. на III г.о. на ВКС, определение № 614/16.05.2013 г. по гр.д. № 130/2013 г. на III г.о. на ВКС, решение № 194/02.10.2013 г. по гр.д. № 130/2013 г. на III г.о. , определение № 429/26.03.2014 г. по гр.д. № 705/2014 на IV г.о. на ВКС, решение № 198/12.06.2014 г. по гр.д. № 705/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 1500/16.03.2009 г. по гр.д. № 103/2008 г. на V г.о. на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
Въпросът – как се установява нуждата от издръжка на дарителите по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, е значим за всеки иск за отмяна на дарение поради недаване на издръжка и, в този смисъл, е включен в предмета на настоящото дело. Разрешението, дадено от въззивния съд не противоречи на нито един от посочените от касатора съдебни актове, а и е съобразено с трайно установената съдебна практика. Съдът прилагайки закона, го е изтълкувал точно и е установил конкретната нужда от издръжка на дарителите в случая, при съпоставка между средствата, с които те разполагат или могат да ползват през релевантните за спора месеци (определени в цифрова величина) и конкретна сума, която им е необходима за покриване на специфичните им нужди за същия период от време.
Въпросът: може ли средствата за издръжка и конкретни нужди на едно лице да се основават само или единствено на статистически данни, е неотносим към постановеното от съда. Размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката се ползва като база за установяване месечната сума за издръжка на двучленно семейство с характеристиките на дарителите. В случая, въззивният съд, като е съобразил от какви пера е формирана тя с помощта на експертиза, я е отнесъл към специфичните нужди на дарителя, вкл. и с оглед здравословното им състояние и прием на медикаменти. В резултат, извършил е преценка кои от сумите, посочени от съдебния експерт, трябва да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и други пера (извън тези по статистиката), напр. за лечение. В цитираните от касатора решения не е прието друго. Въззивният съд е процедирал по указания начин.
Следващите два въпроса: при преценка на нуждата от издръжка следва ли съдът да отчете безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителите е по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност и правото на ползване и на съсобственост на наследствени земеделски имоти означава ли на момента набавяне на средствата за издръжка, са некоректно зададени.
Както стана ясно, в хипотезата на чл. 277 ал. 1, б. „в“ ЗЗД от значение е цялостното имущество на дарителя – както разполагаемите парични средства, така и всички други притежания, от които може да реализира доход. Няма никакво съмнение в тълкуването на закона, както и в правоприлагането, че когато се определя цифрово сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се вземат предвид заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално дарителят е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Въззивният съд е процедирал по указания начин, като изключително прецизно и подробно е анализирал всички установени разполагаеми суми и имуществото, от което е могло, при нормално проявена грижа, да се получи печалба. В случая е установено притежаване на значително недвижимо имущество, като съдът е анализирал неговата характеристика, вид и реална възможност за разпореждане или отдаване под наем или аренда, в съответствие с пазара, който е развит за процесния период. Нещо повече, при установена обезпечена жилищна нужда чрез няколко имота в и около София, дарителите сами, без всякаква житейска логика и оправдана необходимост, са правили разходи, плащайки свободен наем за жилище, разхищавайки допълнително свободните парични средства, с които разполагат. Последното сочи не на нужда, а на презадоволеност; не на търсене на средства, а на разхищение на такива.
Въпросът: следва ли въззивният съд да мотивира решението си, като обхване всички предпоставки на фактическия състав на чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД, или е достатъчно да отхвърли иска с единствения мотив, че дарителите не се нуждаят от издръжка, е неотносим към крайния резултат по делото, защото достатъчно е само един от кумулативно дадените елементи от хипотезата на правната норма да не е осъществен, за да бъде искът неоснователен. Само за яснота – независимо от това, съдът е изследвал всички елементи от фактическия състав на чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД, като е установил, че ищците са дарители, а ответникът – надарен; дарителите са поискали, но надареният не е дал издръжка. Искът е отхвърлен, защото е установено, че Е. и М. М. не са имали нужда от такава, т.е., отказвайки им, надареният не е проявил неблагодарност.
Без значение е и следващият въпрос: дали съдът трябва да допусне събиране на доказателства и да обсъжда същите в тяхната съвкупност, касаещи възможностите на надарения за заплащане на издръжка и, в съответствие със събраните по делото доказателства, следва ли решаващият съд да обсъди възможността на надарения да дава издръжка, без да постави себе си и семейството си в по-неизгодно положение, или е достатъчно той само да се позове на тази си невъзможност. Няма никакво значение в конкретния случай, дали надареният има възможност да заплаща издръжка – това, първо, може да бъде евентуално довод само на ответника и то, при уважаване на иска; второ – когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният бил поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, той не проявява непризнателност (ТР № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС), т.е. искът ще е неоснователен и накрая, въззивният съд в случая е отхвърлил иска поради това, че ищците не са изпаднали в трайна нужда, без да се занимава с възможностите на надарения да предостави издръжка.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторите следва да заплатят на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1200 лв. заплатен хонорар за един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2711/29.12.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 2585/2017 г.
ОСЪЖДА Е. С. М. и М. П. М. да заплатят общо на А. С. А. сумата в размер на 1 200 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: