ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 783
София, 17.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 500 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на В. А. И. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд /ПОС/ от 23.Х.2014г. по в.гр.д. № 626/2014г. Ответникът по касационната жалба М. Ж. М. от София в отговора си по реда на чл.287 ГПК чрез адвокат Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на решението ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 23.Х.2014г. ПОС е потвърдил решението на Пернишкия районен съд от 31.V.2014г. по гр.д № 5533/2012г., с което е отхвърлен предявеният от В. И. срещу М. М. иск за присъждане на 15000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, в т.ч. 5000лв. за почистване на терена от бетоновите отломки – труд и извозване на материалите, и 10000лв. – стойността за възстановяване в първоначалния им вид на разрушените постройки – 6000лв. за материали и 4000лв. за труд.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2751/2006г. на ПРС ищецът по иск на ответника по настоящото дело е осъден да премахне незаконно построената от него бетонна основа за ограда по протежение на цялата регулационна линия между УПИ **-*** /собственост на И./ и УПИ *-*** /собственост на М./ по регулационния план на [населено място], както и на постройките /бункери/ на регулационната линия в източната част на УПИ ***-***; образувано е изпълнително дело; между страните е водена кореспонденция за доброволно уреждане на премахването на основите на бетонната ограда и на мазетата /бункери/, но това не е сторено; по искане на ответника ЧСИ го е оправомощил да ги премахне за сметка на ищеца, за което той е бил уведомен, но в определения от ЧСИ срок е премахнал само бетоновите основи; въз основа на оправомощаването му и след предварително уведомяване на И. М. с работници от наета от него фирма разрушил в периода 03.VІ. – 05.VІ.2011г. постройките /бункери/ по регулационната линия в източната част на УПИ **-***. Въз основа на свидетелски показания, нотариално заверена декларация на ищеца и заключение на тройна съдебно-техническа експертиза е прието, че е налице идентичност между постройките мазета /бункери/, предмет на влязлото в сила решение по гр.д. № 2751/2006г. и на образуваното изпълнително дело и разрушените от ответника постройки, както и че други мазета /бункери/ в имота на ищеца, освен долепените до подпорната стена /и разрушени/, не е имало, че те са били построени без строителни книжа, на намалено отстояние от страничната регулационна линия между имотите на страните в източната част на парцела. При това положение е направен извод, че не са осъществени от ответника виновни противоправни действия по отношение на ишеца, поради което искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен. Като неоснователни са оценени оплакванията на ищеца във въззивната му жалба, че липсва източна регулационна линия на УПИ **-*** и че липсват мазета /бункери/, с оглед на което ответникът разрушил други, които намерил в имота Прието е, че липсват доводи и данни подлежащите на разрушаване по силата на решението обекти да са били разрушени доброволно от ищеца и поради това е образувано изпълнително дело, че в тази връзка следва да бъде кредитирано заключението на тройната експертиза, а не на единичната, вещото лице по която е приело за източна граница на УПИ **-*** тази, която е лицева и граничи с улицата, където има подпорна стена, и че разрушените бункери /мазета/ са на около 1.5 м от тази регулационна линия навътре в имота, поради което не са идентични с описаните в изпълнителния лист, а вещите лица от тройната експертиза са разяснили, че посоченият УПИ няма източна граница в чист вид, а североизточна, която е лицето му и граничи с улицата, и югоизточна, която граничи с имота на ответника и до която са били разрушените мазета /бункери/; разрушени са именно три мазета /бункери/, които са били предмет на изпълнителния лист. Като неоснователни са оценени и оплакванията във въззивната жалба за ненадлежно оправомощаване на ответника от ЧСИ – след изтичане срока на спиране на изпълнението по молбата на И. не е било необходимо ново оправомощаване на ответника по реда на чл.526 ал.1 ГПК за премахване на бункерите /мазетата/, като за деня и часа на събарянето ищецът е бил уведомен на 30.V.2011г.; няма данни по делото да е получавано от ответника съобщение за разпореждането от 03.VІ.2011г. на ЧСИ да спре изпълнението по депозираната на същата дата от ищеца молба. И доводът във въззивната жалба за необсъждане на възраженията на ищеца срещу състава на тройната експертиза е оценен като неоснователен. Съдът е назначил експертизата в с.з. на 24.І.2013г., когато е определил и членовете й, без мотивирано възражение срещу тяхното участие, каквото е направено с молба от 18.VІІ.2013г., оставено без уважение с мотивирано определение в с.з. на 18.VІІ.2013г. Прието е, че не е пречка за участието на две от вещите лица като такива и по гр.д. № 2751/2006г., а и заключението не е оспорено в с.з на 18.ІV.2013г., нито във въззивната жалба е направено искане за назначаване на друга.
В изложението на В. Ал. И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. чл.251 ал.1 и чл.404 т.1 ГПК – принудително се изпълнява влязлото в сила решение и в изпълнителното производство не можем да излезем извън пределите на изпълнителния лист /с релевирани твърдения за необоснованост на извода за идентичност на разрушените постройки с тези по влязлото в сила решение/ – от значение за точното прилагане на закона; 2. имат ли право страните по делото да посочват вещите лица в състава на тройната експертиза, може ли задачата на тройната експертиза да бъде различна от тази на оспорената единична като некомпетентно дадена и допустима ли е задача в смисъл вещите лица да се запознаят с експертизите по делото, чието решение е предмет на изпълнителното дело, да отговорят на въпроса кои мазета /бункери/ са били предмет на изследване в производството по делото и идентични ли са същите с разрушените – от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос всъщност по същество представлява оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд за идентичност на разрушените от ответника постройки с тези по влязлото в сила осъдително решение за премахването им от ищеца. Това оплакване е основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК, по което касационният съд може да се произнесе, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. Но дори да се приеме, че въпросът е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по него въззивният съд не се е произнесъл, защото той е неотносим към решаващия извод на съда, че е установена идентичност между разрушените постройки и тези, относно които това е постановено с решението по гр.д. № 2751/2006г.
Няма произнасяне от въззивния съд и по частта от втория въпрос „имат ли право страните по делото да посочват вещите лица”. Това е в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, тъй като във въззивната си жалба касаторът не е релевирал такова оплакване.
И по въпросите „може ли задачата на тройната експертиза да е различна от тази на единичната” и „допустима ли е задача в смисъл вещите лица да се запознаят с експертизите по делото, чието решение е предмет на изпълнителното дело, да отговорят на въпроса кои мазета /бункери/ са били предмет на изследване в производството по делото и идентични ли са същите с разрушените” въззивният съд не се е произнесъл, въпреки че оплаквания в тази насока касаторът е включил във въззивната си жалба. При това положение въпросът се явява неотносим към решаващите изводи в атакуваното решение, а относимият в този случай процесуалноправен въпрос за задължението на съда да се произнесе по посоченото във въззивната жалба не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване, което не може да бъде съобразено служебно /в този смисъл ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Останалите съображения в изложението представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които се преценяват, ако касационно обжалване бъде допуснато.
При това положение в изложението не е релевирана основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора пред него, което само по себе си препятства допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 13.І.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд № 494/23.Х.2014г. по гр.д № 626/2014г.
ОСЪЖДА В. А. И. от [населено място], [община], да заплати на М. Ж. М. от София 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: