О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 19.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1975/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
С определение №743/05.12.2017г., постановено по ч.т.д.№2924/2017г. по описа на ВКС, е отменено определение №538/02.10.2017г., постановено по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане частната жалба на адвокат А. И. Н. срещу определение №1779 от 30.05.2017г., постановено по ч.т.д.№1413/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. С посоченото определение на ВКС делото е върнато на настоящия тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на адвокат А. Н..
В частната жалба (неправилно наименована частна касационна жалба), се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение поради противоречието му с указанията, дадени в т.6 на Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ВКС, ОСГТК. Сочат се аргументи за основателността на молбата на особения представител за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство по ч.т.д.№1413/2017г. на САС в размер, определен на основание чл.7 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.3 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.Съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С допълнителна молба от 28.09.2017г. е посочено, че жалбоподателката е допуснала техническа грешка в предпоследния абзац на втора страница от жалбата, която не следва да се взима предвид при решаване на процесуалния спор.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма] /н./), в който се поддържа, че частната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване. Същевременно се излагат доводи, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед установената с определението по ч.т.д.№2924/2017г. по описа на ВКС допустимост на частната жалба, настоящият състав намира следното:
С определение №1053/27.03.2016г. по ч.т.д.№1413/2017г. на САС въззивният състав е потвърдил обжалваното пред него от адвокат А. Н. в качеството й на особен представител на молителя по чл.625 ТЗ „Х. енд У.”А. определение №6332/6.12.2016т. на СГС, с което е спряно производството по т.д.№7445/2016г. на СГС. В едномесечен срок от постановяване на определението е депозирана молба от адвокат Н. с искане за допълване на постановеното определение като й бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция (извън присъденото от СГС възнаграждение от 800 лв. с определението от 6.12.2016г.). С молбата е поискано въззивният състав да задължи ответната страна [фирма]/н./ да внесе дължимия размер на възнаграждението по депозитната сметка на съда.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 30.05.2017т., постановено в закрито заседание по реда на чл.248 ГПК, въззивният състав е оставил без уважение молбата на адвокат Н. за изменение на определение №1053/27.03.2016г. в частта за разноските. Въззивният състав е приел, че действително с оглед разясненията, дадени в т.6 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ВКС, ОСГТК, за осъщественото процесуалното представителство от особения представител се дължи възнаграждение, определено от съда при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да обоснове извода си за неоснователност на молбата на адвокат Н. по чл.248 ГПК, апелативният съд е посочил, че съгласно императивната разпоредба на чл.29 ал.2 ГПК разноските за особения представител са за сметка на ищеца. Според съда обаче посочената разпоредба е неприложима, когато производството е образувано по искова молба на длъжника по чл.625 ТЗ, тъй като този случай не попада в точната хипотезата на чл.29 ал.2 ГПК и с оглед факта, че разпоредбата на чл.29 ал.2 ГПК не е приложима по отношение на юридически лица. Приемайки, че доколкото липсва правна възможност за определяне на възнаграждение за особен представител на молителя по чл.625 ТЗ и тъй като е налице законова празнота, въззивният състав е стигнал до извода, че не следва да бъде определяно и изплащано възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен извода на въззивния състав, че празнотата в закона относно начина на заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение, не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването или прилагането по аналогия на други процесуални норми. След като по силата на чл.36 ал. от Закона за адвокатурата адвокатът има правото на възнаграждение за своя труд, съдът е длъжен да определи размера на възнаграждението на назначения по делото особен представител на страната, включително и възнаграждението за въззивната инстанция, независимо от изхода на спора – в същия смисъл е определение №298/18.09.2014г. по ч.гр.д.№4133/2014г. на ВКС, ІІ г.о. Съобразно указанията в т.6 от ТР №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. ВКС, ОСГТК и на основание чл.7 ал.1 т.7 във вр. с чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на адвокат Н. възнаграждение за процесуалното представителство по ч.т.д.№1413/2017г. по описа на САС е в размер на 267лв. (1/3 от определеното от СГС възнаграждение за първата инстанция в размер на 800лв.).
Настоящият състав намира, че възнаграждението за назначения особен представител на молителя –длъжник по чл.625 ТЗ следва да бъде заплатено от търговското дружество „Х. енд У.”А., представляваното от особения представител. В случая е приложима по аналогия разпоредбата на чл.29 ал.2 ГПК, предвиждаща първоначално понасяне от ищеца на разноските за особения представител за лице, което няма законен представител. С решение №73/17.10.2017г. по т.д.№1465/2015г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е приета възможността за прилагане на чл.29 ал.2 ГПК по аналогия и спрямо търговско дружество без представителни органи.
До откриване производството по несъстоятелност дружеството-длъжник, по чиято молба е инициирано производството по несъстоятелност, е освободено единствено от предварително заплащане на държавна такса, но не и от разноски (чл.620 ал.1 ТЗ). Събирането на разноските от масата на несъстоятелността също е обусловено от откриване на производството по несъстоятелност (чл.620 ал.3 ТЗ). Възнаграждението за процесуалното представителство на молителя-длъжник, не може да бъде възложено върху ответното дружество [фирма] /н./, което не е инициирало производството по несъстоятелност, върху което не е възложено от съда по несъстоятелност заплащане на разноски по реда на чл.629б ал.1 ТЗ и чиято отговорност за разноски не е ангажирана на осн. чл.78 ал.1 ГПК (частната жалба, подадена от адвокат Н. от името на дружеството-молител не е уважена). Възнаграждението не следва да бъде заплатено от бюджета на съда, тъй като молителят-длъжник по чл.625 ТЗ не е освободен от внасяне на разноски (за разлика от ищците по дела за издръжка – чл.83 ал.1 т.2 ГПК, какъвто е случая в цитираното от жалбоподателката определение №298/18.09.2014г. по ч.гр.д.№4133/2014г. на ВКС, ІІ г.о.).
Мотивиран от горното ВКС ,търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1779 от 30.05.2017г., постановено по ч.т.д.№1413/2017г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ал.1 ГПК определение №1053 от 27.03.2016г. по ч.т.д.№1413/2017г. на САС в частта за разноските като осъжда „Х. енд У.”А. – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] ет.3 ап.7 да заплати на А. И. Н. от [населено място], [улица], ет.2 ап.6, сумата 267лв. /двеста шестдесет и седем лева/ – адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство като особен представител по ч.т.д.№1413/2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: