1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 20.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 632 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответниците С. Б. и Е. Б. срещу Решение № 244/06.08.2013г. по в.т.д.№ 285/2013г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 9/2012г. на ОС Силистра за уважаването на иска. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответниците дължат на ищеца [фирма], София солидарно 72 829.77лв., част от сумата 73 000лв., за която по ч.гр.д.№ 2101/2011г. на РС Силистра е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, ведно със законната лихва от 05.10.2011г.-датата на подаване на заявлението.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: Материалноправни при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК: 1/При липса на джиро в полза на приносителя и при съвпадане на имената, но не и на седалището на кредитора по запис на заповед и това на приносителя, има ли право съдът да установи съвпадение на тези две лица чрез данни невписани в записа, т.е при тълкуването му; 2/ Посоченото наименование на кредитора по записа на заповед с погрешна идентификация на седалището му и при липса на ЕИК и други индивидуализиращи белези, прави ли менителничната сделка по този запис на заповед недействителна. Поставянето на въпросите е основано на изводите на въззивнния съд по поддържаното от ответниците възражение, че в записа на заповед като лице, на което следва да се плати, е посочено [фирма], [населено място], а заявител в заповедното производство и ищец по иска е [фирма], [населено място], който се е „представил“ за поемател на менителничното право без джиро и за приносител на записа. 3/ Неизяснен падеж на каузалната сделка и при заявяване на предсрочна изискуемост на обезпеченото вземане по нея, прави ли падежът на обезпечаващия запис на заповед валиден. Въпросът е поставен във връзка със становището на касаторите, че съдът е приел, че падежът на записа на заповед въпреки че е обезпечаваща сделка, не зависи от падежа на обезпеченото вземане, който останал неизяснен; 4/ Процесуалноправен- Незаявяването на обезпечаващия характер на записа на заповед в производството пред заповедния съд, прави ли иска по чл.422 ГПК с въведени вече нови основания-обезпечителния му характер и каузалната сделка, от задълженията по която зависят задълженията по записа, именно иск по чл.422 ГПК, а не „общ иск“. Поставянето на въпроса е мотивирано с виждането, че пред заповедния съд заявителят по чл.417,т.9 ГПК не уведомил, че представеният от него запис на заповед не е самостоятелна сделка и че е издаден за обезпечаване на друга сделка. Като следващ въпрос /5/ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК-противоречие с Определение № 163/25.02.2010г. на ОС Русе по в.ч.т.д. № 44/2010г., Определение № 422 по ч.т.д.№ 406/2010г. на ВКС, 2 т.о. и Определение № 798/02.11.2010г. по в.ч.гр.д.№ 697/2010г. на 1 т.о., е посочено твърдението, че приемайки, че при предявяване чрез нотариална покана на запис на заповед в нея не трябва да се възпроизвежда цялото му съдържание, съдът се е произнесъл в противоречие с цитираните актове; 6/ Иска се и произнасяне по оплакването, че приемайки, че дори записът да е предявен неправилно, това е без значение, защото процесният документ не се нуждае от предявяване за формиране на падеж и предявяването има само характер на покана, въззивният съд допуснал противоречие с практиката на ВКС /Определения по ч.т.д.№ 868/2009г., ч.т.д.№ 899/2010г. 2 т.о., ч.т.д.№ 733/2010г. 2т.о. и ч.т.д.№ 852/2010г. 2 т.о./; 7/ Дължат ли се лихви по запис на заповед, в който не е поето задължение за тях, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с т.4 на ТР № 1/28.12.2005г., тъй като процесният запис не е лихвоносен; 8/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК-допустимо ли е немотивирано оспорване на формата на записа на заповед и на авала от авалиста, обосновано с твърдението, че „противоречи на закона, че оспорването от авалиста на формата на записа и на авала, макар и без мотиви, не представлява оспорване на формата на записа на заповед и на авала“. 9/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 е поставен процесуалноправният въпрос липсата на искане за частично присъждане на сума по запис на заповед в заповедното производство и липсата на частичен иск по чл.422 ГПК, позволяват ли частично уважаване на претенцията по записа на заповед в производството по чл.422 ГПК. Твърдението е, че в противоречие с чл.34,ал.2 Закона за потребителския кредит е приетото от съда, че направените частични плащания по потребителски кредит, не трябва да се отразяват върху издадения за обезпечение запис на заповед, и че ако кредиторът не е задължен да отрази върху записа частичните плащания, то противоречи на закона и на съдебната практика приетото от съда, че издателят и авалистът отговарят за сума, различаваща се по размер от записаната в записа на заповед при липса на частичен иск или при липса на изрично искане от заявителя за частично присъждане на дължимото по записа в заповедното производство. 10/ Поради постановяване на въззивното решение в нарушение на съдебната практика на ВКС /Определения по т.д.№ 680/2010г., 2 т.о. и Определение по гр.д.№ 1410/2010г. на 2 г.о./, делото да не се гледа без спазване на срока по чл.56,ал.3 ГПК и разглеждане на делото пред въззивната инстанция при нарушение на тази разпоредба, се иска допускане на касационното обжалване на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор [фирма], София оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с иск, предявен от заявителя в заповедното производство [фирма], [населено място] за съществуване на вземането, произтичащо от запис на заповед, за което по реда на чл.417,т.9 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 73 000лв. въз основа на запис на заповед, издаден в [населено място] на 20.04.2007г. за сумата 73 000лв. без протест и без разноски от С. Н. Б., по силата на който тя безусловно се е задължила, при предявяване на записа в срок до 15.05.20025г. да плати на Първа инвестиционна банка [населено място] сумата 73 000лв; записът е авалиран от Е. Г. Б.. В исковата молба ищецът подробно е очертал връзката на записа като обезпечаващ задълженията по сключен на 19.04.2007г. договор за банков кредит с кредитополучател ответницата за сумата 73 000лв. с краен срок на погасяване 15.04.2025г., и твърдения за преустановено плащане и обявена на длъжника-кредитополучател и ипотекарния длъжник Б. предсрочна изискуемост поради просрочени 21 месечни вноски. Не е имало спор, че с отделни нотариални покани, връчени издателя и авалиста на 19.09.2011г., [фирма], [населено място] е посочило, че предявява за плащане на всяко едно от задължените лица „запис на заповед, издаден в [населено място] на 20.04.2007г. за сумата 73 000лв., платими при предявяване с клауза „без протест“ на заповедта на [фирма]“. В поканата е отразено и че записът не е джиросан и се държи от [фирма], клон С. като е даден седмодневен срок за плащане на сумата. Постъпилото от длъжниците възражение по чл.414 ГПК със съдържание „възразявам“, в отговора на С. Б. на исковата молба е конкретизирано с доводите, че внесеният в РС Силистра от [фирма], София и ползван в заповедното производство запис на заповед е в полза на [фирма], [населено място], поради което заповедното производство е започнало и се е развило в полза на неоправомощен от записа на заповед кредитор; липса на валидно предявяване на записа поради невъзпроизвеждане „дума по дума” съдържанието му в нотариалната покана, чрез която на 19.09.2011г. е оформено предявяването на записа; твърдение, че позоваването на каузалната сделка прави иска по чл.422 ГПК недопустим и твърдение, че кредитът е погасен, евентуално че оставащите по кредита задължения са различни от сумата, посочена в записа; Становището на Е. Б. в депозирания отговор е за пропускане на сроковете за ангажиране на отговорността му като авалист по записа на заповед и като поръчител по кредита.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на довода за липса на съвпадение между ищеца [фирма], София и поемателя по записа [фирма], [населено място]. Мотивирал се е с общоизвестния факт, че [фирма] е една в Р България, а наличието на клон на банката в [населено място] не създава друг нов или различен правен субект, както и с факта, че страна по договора за кредит е [фирма], [населено място] чрез оправомощения управител на клона в [населено място]. Констатирано е, че заявител в заповедното производство и ищец в исковото производство е [фирма], [населено място]. Апелативният съд е счел, че не държи произнасяне по преклудираните /заявени в писмените бележки и въззивната жалба/ твърдения за липса на форма на авала поради непосочване за какво е ангажирана отговорността на авалиста. Мотивирано е становище за редовно предявяване чрез връчените нотариални покани за записа за плащане, като чрез препращане към мотивите на първата инстанция е споделен извод, че поканите пресъздадат съвсем точно и конкретно съдържанието на записа с всички негови реквизити. Неоснователността на възраженията на ответницата, основани на З. е аргументирано с разпоредбата на чл.3,ал.1,т.1,т.5 и т.6 на З. от 2006г. и чл.4,ал.1 З. от 2010г. Потвърждаването на извода, че установителният иск е основателен до размер на 72 829.77лв. е мотивирано с неоспореното заключение на приетата счетоводна експертиза, че към датата на депозиране на заявлението, това е неиздължената част от кредита.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първите два въпроса. При формулирането им касаторите изхождат от неправилната теза за недопустимост да бъде тълкуван записът на заповед –твърдение, което противоречи на практиката на ВКС /Решение по т.д.№ 155 от 07.11.2013г. по т.д.№ 664/2012г. на І т.о./. Въззивният съд е изложил съображения, че не се касае за два правни субекта, нито за погрешно посочено седалище, поради което въпросите се явяват и неотносими към изводите му. Третият поставен въпрос е във връзка с незаявено по надлежния ред възражение на ответниците, тъй като твърдението за „несъвпадане на падежа“ на обезпечения договор и записа на заповед е въведено в писмената защита пред първата инстанция, поради което и въззивната инстанция не е дължала произнасяне по него. Този въпрос не е включен по предвидения ред в „предмета на спора“ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС, поради което не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по четвъртия въпрос произтича от даденото разрешение в т.17 на ТР № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в хипотеза на въведени от ищеца твърдения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издаден и записът на заповед. Изрично ВКС прие, че при въведено от ищеца твърдение с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото- постановка, с която въззивното решение е съобразено. Поради липса на надлежно поставен въпрос, имащ характер на правен, вместо което са наведени твърдения за нарушение на материалния закон, невъзможно е допускането на касационното обжалване по посочените в т.5 и 6 от изложението доводи. Позоваването на противоречие на обжалваното решение с цитираните съдебни актове е неоснователно, тъй като изводите на въззивния съд са, че падежът на поетото с процесната книга задължение за плащане настъпва при предявяването й /до определен срок/, ценната книга е предявена надлежно /преди крайната дата/ и съдържанието на записа е възпроизведено в нотариалните покани. В конкретния случай записът на заповед е издаден с падеж на предявяване, което придава на предявяването значението на условие за настъпване изискуемостта на вземането, поради което няма основание за извод, че апелативният съд е процедирал в противоречие с указанията в ТР № 1/2005г. Невъзможността касационното обжалване да бъде допуснато по седмия въпрос произтича от факта, че във въззивното решение не е мотивиран извод, който касаторите въвеждат като въпрос. Лихви по записа на заповед не са присъдени с издадената заповед, съответно не е уважен иск по реда на чл.422 ГПК за лихви, непосочени в записа, а обстоятелството, че записът обезпечава задължение по договора за кредит до размер на сумата 73 000лв. не означава че ако непогасената част от кредита включва и лихви, обезпечителният характер на записа отпада. Следващият въпрос е неясно формулиран. Въззивната инстанция е отрекла ответникът да е навел конкретни възражения относно поетото поръчителство по записа. По въпроса дали е допустимо частично уважаване на иск, предявен по реда на чл.422 ГПК-за сума по-малка от тази, предмет на заповедта за изпълнение, спор в съдебната практика никога не е имало, поради което не налице допълнителното сочената /т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/ предпоставка по деветия въпрос. По поставения последен-процесуалноправен въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивната инстанция не е обосновала, че неспазването на срока по чл.56,ал.3 ГПК за призоваване на страните пред въззивната инстанция е допустимо и не представлява процесуално нарушение. Поставения от касаторите въпрос не е разрешен с въззивното решение, а доводите за неправилност поради нарушение на процесуалните правила не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията по чл.281,т.3 ГПК. Наред с това липсва и обосновка, че процесуалното нарушение е съществено, т.е. че засяга правилността на решението поради невъзможност за упражняване на процесуални права, навеждане доводи, възражения и искания, а и самите въззивници не са предприели действия по упълномощаване на процесуалният им представител пред първата инстанция и за въззивната.
Посочените актове на ВКС- определение по чл. 288 ГПК и решение, постановено в производство по чл. 303 ГПК, не са актове, които се обхващат от тези по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК- допълнителната предпоставка, на която касаторите се позовават.
Ответникът по касационната жалба претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено, в размера по т.9 на Наредба № 1/2004г. в редакцията, действала към момента на изготвяне на отговора на касационната жалба- 1579лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 244/06.08.2013г. по в.т.д.№ 285/2013г. на Апелативен съд Варна.
Осъжда С. Н. Б. и Е. Г. Б. да заплатят на [фирма], [населено място], сумата 1 579лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.