О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 21 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №40 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л., срещу решение от 24.10.2012г., постановено по гр.д.№2584/2012г. на Варненски окръжен съд, с която е потвърдено решение от 13.07.2012г. по гр.д.№2709/2012г. на Варненски районен съд за уважаване на предявените от Р. К. М.-М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. К. М.-М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Р. К. М.-М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №754 от 29.12.2011г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител, търговска експлоатация, отговорник” в „Поделение за товарни превози – Горна О. и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ в размер на 1440,64лв.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, поради това, че подборът не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване поддържа, че въпросът: “ При извършване на подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ може ли работодателят по собствено усмотрение да определя тежестта на законовите критерии за подбор, чрез отдаване на различен или еднакъв количествен израз в точки на отделните показатели, детайлизиращи приложените в подбора критерии и дали тази негова преценка подлежи на съдебен контрол” е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №187 от 15.03.2010г. по гр.д.№3912/2008г. на ВКС, ІІІг.о. С приложеното решение е прието, че законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест; че преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда; че съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. С ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е прието, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивното решение е съобразено с приетото в ТР №3/2011г., поради което няма основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът счите, че въпросът: „При извършване на подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ, следва ли да се приеме, че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка, за да е упражнено законосъобразно правото на подбор” е разрешен с въззивното решение в противоречие с решение №525 от 21.06.2010г. по гр.д.№1446/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение №187 от 15.03.2010г. по гр.д.№3912/2008г. на ВКС, ІІІг.о. Съгласно ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК подборът подлежи на доказване при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа. Въззивното решение е съобразено с приетото в ТР №3/2011г., поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Касаторът поставя въпрос: „Налице ли е незаконосъобразен подбор ако работодателят е изпълнил задължението си да определи подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати”, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. С Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК не е разрешен поставения от касатора въпрос, а е прието, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 350 лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2012г., постановено по гр.д.№2584/2012г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. К. М.-М. сумата 350лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: