О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.783
гр. София, 24.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№734 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. З. срещу решение №9 от 04.01.2016 г. по гр.д.№3711/2015 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение от 29.08.2014 г. по гр.д.№17084/2012 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. З. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 16 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от ПТП от 27.12.2007 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приложена неправилно от въззивния съд, който в решението, в противоречие с практиката на ВКС и без да вземе предвид лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, е нарушил основни принципи на справедливостта.
Ответникът по касация не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд, съобразявайки възрастта на пострадалия, вида и броя на претърпените увреждания, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, липсата на остатъчни проявления на увреждането, както и лимита на застрахователното покритие към датата на ПТП, е определил като справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, сумата от 16 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване, касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд – констатацията за допуснато от съда нарушение на материалния закон не съставлява такъв въпрос, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, решението в обжалваната част не може да се допусне до касационен контрол.
Дори и да се приеме, че се поставя въпроса за критериите по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и влияе ли се последният от установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, който въпрос е обусловил решаващата воля на съда /предвид съобразяването на лимита като един от критериите – твърденията, че в решението си съдът се е позовал на наличие на установен в закона лимит от 15 000 лв. не се установяват/, то в случая не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в задължителната съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице нито твърдяното отклонение от практиката на ВКС, нито се установява наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК /също поддържано в изложението/, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №9 от 04.01.2016 г. по гр.д.№3711/2015 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение от 29.08.2014 г. по гр.д.№17084/2012 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. З. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 16 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от ПТП от 27.12.2007 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.