О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
гр.София, 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 7168/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частни жалби на А. И. А., Х. С. В., Д. Ж. Р., Н. Г. Н., Р. Н. Р., И. С. И., К. М. Т., П. С. А. и П. Д. П. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 854 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1261/ 2013 г. С него е потвърдено определение на Гълъбовски районен съд по гр.д.№ 570/ 2012 г., оставящо без уважение направен от частните жалбоподатели отвод за местна неподсъдност.
Жалбоподателите повдигат като основание за допускане на обжалването процесуалноправния въпрос дали под непозволено увреждане по смисъла на чл.115 ГПК се разбират единствено хипотезите на чл.45 – чл.53 ЗЗД или и всички специални деликтни състави, включително този по чл.3 ГПК. Считат, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това молят обжалването на определението да бъде допуснато. По същество поддържат, че чл.115 ГПК не се прилага за деликти, извън визираните в чл.45 – чл.53 ЗЗД и молят определението, съдържащо противоположен извод, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – Н. Т. К. – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос обуславя обжалваното определение, тъй като делото е образувано след съединяване на производства по искови молби на Н. К. срещу всеки от ответниците, като правопораждащите твърдения на ищеца са идентични във всяка от молбите. Той поддържа, че злоупотребявайки с процесуалното право на иск, всеки от ответниците го е увредил, причинявайки му неимуществени вреди и претендира обезщетяване на тези вреди. Предявените искове следователно са за обезщетяване на вреди от действие, извършено в нарушение на изискванията по чл.3 ГПК и въпросът дали и в този случай се прилага изборната подсъдност по чл.115 ГПК е релевантен. Този въпрос обаче няма претендираното от частните жалбоподатели значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Законът е ясен и практиката по прилагането му – установена. Според нея няма разлика дали обезщетението за вреди от деликт се претендира въз основа на общия състав по чл.45 ал.1 ЗЗД или при осъществяване на деликтна отговорност, уредена в друг закон. Във всеки случай ищецът може да избере да предяви иска по местоизвършване на деянието, възраженията на ответника за местна неподсъдност в този случай са ирелевантни. Така установената практика не се нуждае от осъвременяване или промяна, а доколкото обжалваното определение е съобразено с нея, то няма основание същото да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на определение на Старозагорски окръжен съд № 854 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1261/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: