О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 30.11. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 480 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Д. срещу решение № 65/13.01.2012 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 1738/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски районен съд /ПРС/ е предявен иск от [фирма] срещу [община] по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ вр. с § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – търговски обект – ресторант с кафе-сладкарница „Ловен парк” с описана квадратура и местонахождение. Ищецът твърди, че за процесния имот има съставен констативен нотариален акт. ПРС е отхвърлил иска, а ПОС е оставил в сила решението му. С р. № 86/17.06.2011 г. по т.д. № 702/2010 г. ВКС е обезсилил решението на ПОС и е върнал делото за ново разглеждане от ПОС за отстраняване нередовности в исковата молба. След направена конкретизация на правопораждащите факти, от които ищецът извлича правото на собственост върху процесния имот и в изпълнение указанията на ВКС, [фирма] е уточнил, че към 1988 г. процесният имот е държавна собственост, поверен е за стопанисване на държавни предприятия и е включен в уставния фонд на общинска фирма „Ритон”, която става съдружник в „Х.-89” О., после към [фирма] и по силата на няколко административни акта имотът става част от капитала на ищцовото дружество. Тези обстоятелства са дали основание на ищеца да се снабди с констативен нотариален акт. При условия на евентуалност ищецът претендира право на собственост и на основание изтекла придобивна давност от 01.07.1991 г. до оспорване от страна на [община] на правото му на собственост със заповед № ОА-498/22.03.2007 г. на кмета на общината. При второто разглеждане на делото, ПОС отново е потвърдил отхвърлителното решение на ПРС. ПОС е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, за което е изложил подробни съображения и е приел, че доказателствата не установяват спорният обект да е внесен в капитала на дружеството като „Х.-89” при учредяването му през 1989 г. от страна на съдружника му ОФ „Ритон”. ПОС е проследил пътя на преобразуване на фирмата, участието й в съдружие с други фирми, от които доказателства, не може да се установи, че имотът е бил част от имуществото на ОФ „Ритон”. Прието е, че имотът не е придобит по давност, тъй като преди изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр.31/1990 г. има абсолютна забрана за придобиване на вещи, които са държавна или общинска собственост. След изменението тази забрана касае публична държавна или общинска собственост, като давността спира да тече до 31.12.2011 г. /ДВ бр.33/1996 г./. С оглед на тази уредба давност не е изтекла, а освен това не са изразени пред [община] собственически намерения, установено е само упражняване на фактическа власт върху обекта. Най-ранен момент за демонстриране на собственически намерения е съставянето на констативния нотариален акт през 2004 г., на който общината се е противопоставила със заповед от 22.03.2007 г. за изземване по административен ред на имота, но за това време – около три години имотът не може да се придобие по давност. ПОС е потвърдил отхвърлителното решение на ПРС, като е постановил и отмяна на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ на издадения констативен нотариален акт на ищеца. ПОС е посочил, че така издаденият констативен нотариален акт създава привидност и следва да бъде отменен, защото е последица, предписана от закона.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. Допустимо ли е без да е сезиран с иск – основен, насрещен или инцидентен установителен иск с предмет оспорване на правото на собственост на ищеца, доказващ своите права с констативен нотариален акт, съдът да се самосезира и на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ да отмени този нотариален акт. Касаторът твърди, че въпросът е разрешен от ПОС в противоречие с решение № 182/30.06.2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Така формулираният въпрос е обуславящ изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В приложеното решение на ВКС е посочено, че спорният констативен нотариален акт, с който се легитимират като собственици част от страните, е оспорен по отношение съдържащото се само в т. 1 от акта. Това е дало основание на ВКС да приеме, че спорът не се обхваща от фактическия състав на чл.431 ал.2 ГПК /отм./, за да се постанови отмяна на процесния констативен нотариален акт. В настоящия случай ответникът е оспорил изцяло приложения констативен нотариален акт № 169/17.06.2004 г., на който се позовава ищецът и е поискал отмяната му /доводи пред ПРС и ПОС, писмена защита пред ПОС/. Има пълно съвпадение между основанията и правопораждащите факти, на които ищецът основава иска си и основанията за издаване на констативния нотариален акт, поради което и след преценката на ПОС за неоснователност на установителния иск е налице привидност с издадения констативен нотариален акт. Именно с оглед отстраняването й е постановена и отмяната на констативния нотариален акт на основание на чл.431 ал.2 ГПК /отм./, както е поискала ответната страна.
2. Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи и постанови решението си, без да обсъди всички представени доказателства, без да обсъди всички доводи от страните и без да посочи в мотивите си основанията какво приема за установено и какво за недоказано. Така формулираният въпрос подменя доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В случая ПОС е обсъдил всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните като решаващ съд и е изложил своите съображения за това в мотивите на постановеното решение. Обстоятелството, че приетото от фактическа и правна страна от ПОС не съвпадат с тезата на ищеца, не означава липса на обсъждане на събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Преценката за правилността на тези изводи на ПОС не е предмет на обсъждане в настоящото производство с оглед разграничаване на основанията по чл.280 и чл.281 ГПК и последователността по произнасянето им.
3. Приложима ли е забраната за придобиване на право на собственост по давност, посочена в чл.86 ЗС по отношение имоти – частна държавна или частна общинска собственост. Въпросът не е обуславящ изхода на спора в този му вид, нито е налице противоречие относно мотивите на ПОС във връзка с цитираната разпоредба на ЗС и приложеното от касатора решение № 558/07.01.2011 г. на ВКС. ПОС изрично е посочил, че придобивна давност за имота – частна общинска собственост не е изтекла след спирането й – § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г./, а и не е обективирано собственическо намерение от ищцовото дружество, упражнявало само фактическа власт над обекта преди съставянето на констативния нотариалин акт през 2004 г. Едва със съставяне на този акт собственическо намерение е обективирано, срещу този акт [община] се е противопоставила с издаване на заповед № ОА-498/22.03.2007 г. на кмета на общината за изземването на имота по административен ред, но за изтеклия период, който е по-малък от три години е прието, че не може да се придобие имота по давност.
4. Кои факти са правно релевантни и кои норми са приложими за установяване дали определен държавен имот е включен в уставния фонд на общинска фирма, образувана по Указ 56. Така общо формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото по конкретното дело определящи са конкретните твърдения на ищеца във връзка с правопораждащите факти, от които извлича правото си на собственост върху процесния имот и събраните по делото доказателства. Правните изводи въз основа на приетите за установени или неустановени факти във връзка с тези твърдения са предмет на преценка правилността и обосноваността на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, но не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, нито могат да се обсъждат в производство по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като няма искане нито доказателства тази страна да е направила разноски по делото пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65/ 13.01.2012 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1738/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.