3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 06.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2421/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. И. от [населено място], подадена чрез адвокат А. Ж. срещу въззивно решение № 2314 от 15.12.2014 г. по гр. дело № 4049/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 2824 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 6466/2013 г. на Софийски градски съд, жалбоподателят е осъден да заплати на Е. Н. И., на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 20 000 евро, платени на отпаднало основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.06.2007 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по въпроса – следва ли съдът да зачете доказателствената сила на изявление на страните, направено в нот.акт, относно уреждане на всички финансови задължения и отношения между тях, свързани с покупко-продажба на недвижим имот, както и правото на страните да променят условията на предварителния договор с клаузи от окончателния нот.акт. Поддържа се, че не е признато правото на страните, дадено им с разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободно да формират волята си при изповядване на сделката, материализирана в нот.акт. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос според жалбоподателят е в противоречие със задължителната съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Приложени са две решения на състави на ВКС.
Ответницата Е. Н. И. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат И. М. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с цена на иска над 5000 лв. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да уважи иска за сумата 20 000 евро Софийски апелативен съд е приел, че уговореното в т.3 от предварителния договор капаро в размер на 20 000 евро е било заплатено от купувача по него. Приел е също така, че на 10.07.2007 г. страните по договора за подписали анекс, като клаузата в т.3 от същия съдържаща задължение за заплащане на капаро е отпаднала. По делото не е установено заплатеното капаро да е върнато, поради което сумата като платена на отпаднало основание следва да се върне. Приел е иска за основателен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателят е осъден да върне сумата 20 000 евро, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
По поставения в изложението въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.В конкретния случай поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото, защото изявленията на страните в нотариалния акт са свързани не с предварителния договор, а с анекса към него. С последния е отменена т.3 от предварителния договор, предвиждаща заплащане на капаро. При това положение след като е безспорно, че капарото е било заплатено, то се явява платено на отпаднало основание и следва да бъде върнато, както е приел и въззивният съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2314 от 15.12.2014 г. по гр. дело № 4049/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: