3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 11.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 801/2010 г.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. дружество “Б. скали”,[населено място] срещу Определение № 253 от 25.05.2010 г. по ч. гр. д. № 241/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 62 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 60/2005 г. г. на Районен съд- Белоградчик. С последното на основание чл.403, ал.2 ГПК е освободена внесената от Б. А. Р., действащ като [фирма],[населено място] гаранция по допуснатото обезпечение на иска му срещу настоящия жалбоподател в размер на 1 200 лв. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че е предявил в указания му от съда срок иск срещу ищеца по отхвърления иск за заплащане на обезщетение за вредите, които е претърпял от допуснатата срещу него обезпечителна мярка.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че по процесуалноправните въпроси относно същността на ноторно известните факти и тяхната преценка от съда, за правното значение на представени по делото заверени преписи от документи и за прилагането на нормите на ГПК (отм.) в производства по допуснати обезпечителни мерки и депозираните суми като гаранция по тези мерки е налице селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационния контрол.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по законосъобразността на определението по чл. 403 във вр. с чл. 402 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. В този смисъл е ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г., което следва да се приложи и за определението, постановено на основание чл. 403 ГПК. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, чийто съдебен акт е окончателен.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите във връзка с наличието на касационните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, както и тези по същество на частната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. дружество “Б. скали”,[населено място] срещу Определение № 253 от 25.05.2010 г. по ч. гр. д. № 241/2010 г. на Видинския окръжен съд
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: