О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 784
София, 12 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2504/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 13.01.2014 год., постановено по гр.д. №991/2013 год., на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7428/07.10.2013 год. на РС [населено място] по гр.д. №1039/2013 год., с което са уважени предявените от В. К. срещу [фирма] искове с правно осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ и дружеството е осъдено да му заплати разноски.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация В. Л. К. от [населено място] поле , общ. Б. , чрез адв. Р. И. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 9/31.05.2010 год.по гр.д. №1359/2009 год. на ВКС по въпроса: „За да е законосъобразен извършения подбор следва ли да се установи , че съкратеният работник или служител се справя зле с работата или следва да се установи , че останалите служители се справят по- добре с възложената работа”.
Счита, че по отношение на този въпрос е изпълнено и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
От значение за точното приложение на закона и развитие на правото, според касатора е разрешаването на следните правни въпроси : „Кой следва да даде оценка за качествата на работа на служителите -ако това е прекият му ръководител , който познава работата на служителите , нужно ли е останалите членове на комисията също да са се запознали със всеки един от служителите и да имат непосредствена представа за нивото на неговата работа? Кому се дава превес в процеса относно качеството на изпълнение на работата на уволнения служител – на показанията на прекия ръководител на служителите или на показанията на бивши колеги на служителя :
Касаторът се позовава на критерият по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по отношение на въпроса: „Какви качества на работника и служителя следва да се обсъждат и оценяват при подбора – конкретни служебни задължения или цялостната работа на работниците и резултатите от труда им.Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Р №251/22.10.1993 год. по гр.д. №1333/1992 год., ІІІ г.о. , което е постановено при условията по чл. 290 ГПК, с което е прието ,че при подбора следва да се определи по- квалифицирания като се преценят всички делови и професионални качества на конкуриращите се.
Първият правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното решение на ВКС по гр.д. № 9/31.05.2010 год.по гр.д. №1359/2009 год. на ВКС .С въззивното решение е прието, че уволнението е незаконосъобразно, доколкото критерият „квалификация” по см. на чл. 329 КТ не е бил приложен правилно. След анализ на данните по делото е прието, че ищецът е бил по- квалифициран , доколкото по основни показатели в неговата работа резултатите му са били значително по- добри. С оглед на това не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС. Предвид наличие на задължителна практика по въпроса другият посочен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПКе неотносим.
Вторият поставен въпрос няма характер на правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и има обуславящ за решаването на делото характер.Същият касае преценката, която съдът извършва на данните по делото , цененето на събраните по делото доказателствата . Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата роля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване.
По третия поставен въпрос не е налице твърдяното противоречие с цитираното решение на ВКС, доколкото извода на съда за неправилно приложение на критерия „квалификация” е именно с оглед направеният анализ на резултатите от работата на ищеца. Следователно критерият по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, не е изпълнен.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.01.2014 год., постановено по гр.д. №991/2013 год., на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на В. Л. К. направените в производството разноски в размер на 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: