4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
С., 13,10,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №532/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- адв. Ал. И., срещу решение №2019 от 22.10.2015г. по гр.д.1925/15г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – Й. К. Д., чрез пълномощника си – адв. И. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си е заявил, че правният въпрос бил „ свързан с критерия за определяне на „ справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди”. В тази насока страната е поддържала противоречие с ППВС №4/698г.Касаторът е поддържал и противоречие при разрешаване на така поставения въпрос със задължителна за съдилищата практика на ВКС, като е подкрепил изводите си с оплакване за неправилност на акта, изведени от това, че страната „ не е съгласна” с изводите на съда, като счита, че определеното обезщетение не е било съобразено с действително претърпените вреди. Разгледани са получените в резултат на ПТП от пострадалата травми подробно и е направен извод, че „ самите медицински експертизи са много повърхностни”. Разгледани са обстойно медицинските заключения.Касаторът е посочил още, че неправилно съдът е приложил и ППВС №17/63, във връзка с приноса на пострадалия и връзката, която следва да бъде установена между неговите действия и вредоносния резултат. Страната е извела също така и наличие на съществено процесуално нарушение допуснато от САС, тъй като същият не бил обосновал решението си със събраните доказателства по съпричиняване на вредата Направено е още и оплакване за неправилно занижаване на дадения процент съпричиняване.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставеният въпрос, относно приложението на чл.52 ЗЗД няма такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд.Но дори и така поставеният въпрос да бъде възприет като релевантен, с оглед соченото общо противоречие с тълкувателна практика на ВКС, страната отново не обоснова допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Поддържаното от нея, че съдът формално е разгледал критериите определени с тази тълкувателна практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта а не такива установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос.Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, както и конкретно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не налага извод за противоречиво приложение на чл.51 и чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за наличие предпоставките по цитираните норми се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както и страната е отбелязала, определяйки съдебната практика като задължителна, съобразно цитираните от нея постановления на пленума на ВС по чл.51 ЗЗД и решения на ВКС по чл.290 ГПК, общото изискване за приложението на нормата е наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. В случая съдът е мотивирал наличието на съпричиняване с конкретно нарушение на правилата за движение от пострадалия, изразено чрез неговите действия – пътуване без поставен предпазен колан при изрично заключение, че ако е бил поставен такъв, уврежданията няма да имат такъв интензитет, респективно няма да бъдат в същият обем. Т.е. съдът е извършил преценката, наложена му със задължителна практика, а несъгласието на страната с този извод е ирелевантно за наличие на основанието, което се поддържа. В тази връзка, касаторът не обосновава и противоречие с изброената и приложена задължителна за съдилищата практика на ВКС/ решения постановени по реда на чл.290 ГПК./, доколкото не е сочила конкретно противоречие с разрешените с тези решения правни въпроси, по които тази практика е формирана, а общо разгледани- не само, че не се установява такова противоречие, но и изводите на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с приетото от различни състави на касационната инстанция по отношение на това, че съпричиняването съставлява конкретно действие респ. бездействие на пострадали пряко довело до настъпилия резултат.
Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Оплакванията за неправилност на акта са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК.
С оглед този изход на спора на ответницата по касация се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Й. Д. е била защитавана в производството от адвокат И. И. С., САК, чието упълномощаване е по реда на чл.36,ал.2 ЗА вр. чл.38,ал.1, т.1-2 ЗА. Следователно, с оглед изхода на спора и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществената защита, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на процесуалният представител на страната следва да бъде присъдени съобразно чл. 9,ал.3 от цитирания акт, разноски в размер на 3630лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2019 от 22.10.2015г. по гр.д.1925/15г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място],да заплати на адв. И. И. С., Адвокатска колегия – С. в качеството й на пълномощник на Й. К. Д., направените пред касационната инстанция разноски в размер на 3630лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: