3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 784
София, 13,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 241 /2011 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. от Б. против решение № 120/9.12.2010 г. по гр.д. № 234/2010 г. на Бургаски АС, с което по същество се приема за установено по отношение на касатора, че в качеството му на издател на запис на заповед от 19.04.2007 г., дължи на Ф.-Б. О.-Х. сумата 41 700 лв., за която е било образувано заповедно производство, като са присъдени разноски за двете инстанции.
Ответното по касация О. е подало отговор, че не е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят два въпроса:
1. За извършване преценката на признание на факт по чл.175 ГПК, съдът се бил произнесъл в противоречие с Р по т.д. № 155/2009 г. на ІІ т.о. и Р № 174/23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. на ІV г.о.
Така формулираният въпрос е фактически, а не правен.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на признание на факт, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Освен горното, в представените от касатора решения на ВКС няма произнасяне по разпоредбата на чл.175 ГПК, респективно чл.127,ал.2 ГПК-отм.
2. Въпросът: Допустимо ли е предявен осъдителен иск, след заповедно производство по чл.410 и сл. ГПК, да бъде разгледан по същество в неговата установителна част?, бил решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Този въпрос касае първоинстанционното решение, което не е било обжалвано от касатора и което не е предмет на настоящето производство.
В конкретният случай, отговорът на така поставеният въпрос е еднозначен, тъй като исковата молба е подадена на 2.09.2008 г., т.е. преди изм. на чл.415-ДВ бр.42/2009 г. На страните е било ясно правното основание, както и че искът е предявен по повод подадено възражение срещу заповед за изпълнение. Безспорно е, че в предявения с исковата молба осъдителен иск имплицитно се съдържа и установителна част.
Още в отговора на исковата молба, касаторът изрично заявява, че искът е предявен по чл.415,ал.1 ГПК и е допустим. По този установителен иск са се произнесли и двете инстанции по същество. Произнасянето на съдилищата е по единствено възможния в случая вид на търсената защита.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 120/9.12.2010 г. по гр.д. № 234/2010 г. на Бургаски АС.
Осъжда Г. Д. С. от Б. да заплати на Ф.-Б. О.-Х. сумата 800 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: