О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 19.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 258 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. В. чрез адвокат Н. Я. срещу решение № 2120/23.12.2009 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 2809/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответниците по жалбата: „Х.” ООД и „К. – 43 Н” ЕООД оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски районен съд /ПРС/ са предявени искове от Т. В. срещу „Х.” ЕООД и „К. – 43 Н” ЕООД за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 168, том 29 нот.д. № 6882/2007 г. при служба по вписвания при П., поради липса на валидно изразена воля /съгласие от продавача/, липса на основание, привидност – чл.26 ал.2 ЗЗД, както и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД. Исковете са отхвърлени от П., чието решение е оставено в сила от ПОС. ПОС е приел, че предявените искове са допустими с оглед постановеното определие на ВКС, отменящо прекратително определение на П. по тези искове с оглед липса на правен интерес у ищеца. Правния си интерес ищецът мотивира с висящи дела по възстановяване на дружествените му права в дружеството – продавач по сделката. Обсъждайки подробно изложените основания за нищожност на атакуваната сделка в исковата молба, както и в уточняващата такава /лист 47 от делото/, ПОС е приел, че няма основание за нищожност на атакуваната сделка на поддържаните основания. Приел е, че управителят на продавача – Н. Хаджининов, сключил сделката, е представлявал дружеството, доколкото решението за избор на нов управител не е било вписано в търговския регистър /чл.140 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.119 ал.2 вр. ал.1 т.2 ТЗ/, а вписаното решение има обвързваща сила за трети лица каквито в случая са ищецът и купувачът „К. – 43 Н” ЕООД според чл.140 ал.4 и чл.141 ал.6 ТЗ. Прието е, че в договора е изразено постигнатото съгласие за всички съществени елементи на продажбата, включително цената, приета е липса на привидност на сключения договор от събраните по делото доказателства, както и заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът сочи в осем пункта произнасяне от ПОС по материалноправни и процесуалноправни въпроси. Многословното изложение има връзка с разглеждания казус, но не и с конкретните въпроси, обсъждани и разрешени от ПОС при конкретните доказателства по делото. Касаторът формулира въпроси към ВКС, а не разрешени въпроси от ПОС, изразява свои твърдения и виждания за възможното разрешение по спора, не и даденото такова от ПОС по конкретно изложение съображения от ПОС в мотивите на обжалваното решение. Настоящият състав намира следното по посочените въпроси:
1. „Възможно ли е съдът да се произнесе по иск, с който не е сезиран?”. Доводите на касатора към този въпрос касаят по същество оплаквания за неправилност на решението на ПОС по предявените от него искове, а не произнасяне по непредявен иск.
2. „Как следва да се извърши проверката по т.4 от ТР № 1/2002 г., когато страната е навела доводи за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав при изясняване на делото?”. Такъв въпрос не е обсъждан от ПОС и изразява вижданията и оценката на касатора за работата на различните съдебни инстанции в хода на процеса, а не обективираната воля в постановени съдебни актове.
3. „Когато насрещната страна оспорва иска и навежда доводи срещу неговата основателност, тези доводи достатъчни ли са иска да бъде отхвърлен или следва възраженията да се подкрепят………….?”. Въпросът касае преценка на доводи и възражения на страните в хода на процеса, тяхното доказване или недоказване, което е конкретно във всеки конкретен случай.
4. „Кога настъпват правните последици по договора по чл.129 ТЗ по отношение на дружеството и съдружниците в него?”. Този въпрос има връзка с казуса, но разрешението не е обусловило крайните изводи на съда, гъй като след договора по чл.129 ТЗ са последвали и са установени по делото множество други обстоятелства – приемане на нов съдружник, избор на нов управител, промяна на дружествен договор, което подлежи на вписване в търговския регистър – подробно обсъдени от ПОС и обусловили крайните изводи на съда, но те не се коментират и не са включени във въпросите.
5. „Може ли представителят на дружеството да се договаря „сам със себе си” ………………?”. И този въпрос, както предходния, е изваден от установената и приета конкретика по делото, поради което отговорът му сам по себе си не е обусловил взетото решение.
6. Гореизложените съображения са относими и към формулировката на т.6, касаеща поръчителство на основание чл.138 ЗЗД. Друг е въпросът, че така формулираната хипотеза не е и обсъждана от ПОС.
7. „Може ли съдът да изследва и се произнася от гледна точка на валидността и нищожността на оспорени от страната актове и договори?”. И този въпрос не съдържа никаква конкретност и не може да се прецени какво от приетото от ПОС визира касаторът.
8. „Какво е съдържанието на понятието „вина” в гражданските правоотношения и как се доказват в гражданския процес фактите, доказващи виновно поведение………..?”. Въпросът е поставен по принцип, а не във връзка с конкретно твърдяни или приети правоотношения, обусловили крайните изводи на съда.
В обобщение следва да се посочи, че всички въпроси са извадени от конкретно приетата от ПОС фактическа обстановка, „изискват” конкретен отговор от ВКС по неконкретно зададени въпроси. Изложените доводи във всеки от осемте въпроса касаят неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но тези доводи не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап и в това производство, доколкото сегашният ГПК разграничава двата вида основания – по чл.280 ал.1 и по чл.281 ГПК, както и последователността и реда за произнасяне по тях. Въпреки многословието и връзката с разглеждания казус, така формулираните въпроси в осем пункта от изложението на касатора не съставляват въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, доколкото липсва формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както и обективна идентичност на настоящия казус и казусите по приложените решения, а само с противоречие се извежда и наличието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така предявената касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС. Съдът не присъжда разноски на ответните страни, макар да има искане от „К. – 43 Н” ЕООД, поради липса на доказателства да са сторени разноски от „К. – 43 Н” ЕООД пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2120/ 23.12.2009 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2809/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.