1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 21.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 442 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца С. К. Г. против Решение 1873 от 14.10.2014г. по в.гр.д.№ 1869/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 14628/2011г. на СГС, ГО, 18 състав е отхвърлен предявеният срещу [фирма] иск по чл.226,ал.1 КЗ за разликата над месечно дължима сума от 866.13лв. до уважения размер от 1 039.35лв. месечно-обезщетение за имуществени вреди-разходи за болногледач. Потвърдено е решението в частта за осъждането на застрахователя да заплаща 866.13лв. месечно, както и в частта за отхвърлянето на иска за разликата до претендираната месечна сума от 2 000лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта за отхвърлянето на иска и в частта за потвърждаване на решението на СГС в отхвърлителната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяване на друго за уважаване на претенцията в предявения размер със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по въпроса При спазване изискването на разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД за пълно възстановяване на причинените вреди, изразяващи се в средства за осигуряване на болногледачи, следва ли обезщетението да се съобразява с изискванията на трудовото и осигурителното законодателство за минимален брой наети лица, съобразно работно време, почивки и отпуск, минимална работна заплата и осигуровки при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с принципа на т.1 на ППВС 4/1968г. и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-произнасяне в друг смисъл в Решение № 857 по гр.д.№ 4407/2012г. на САС, с което е прието, че за осигуряване на 24 часова грижа за увредено лице, са необходими минимум четирима болногледачи за денонощието при спазване на 8 часов работен ред, тъй като това съответства на разпоредбата на чл.138 КТ.
В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезирана с жалби на двете страни, въззивната инстанция е споделила извода на СГС, че дължимото месечно възнаграждение за необходимия помощник на ищеца е в размер на 1 115лв. месечно –максимално предлаганата, съгласно заключението на съдебната експертиза, цена на болногледаческа услуга от асистент при денонощна тарифа за 24часа, от която след приспадане на добавката на чужда помощ /75.65лв./ обезщетението следва да е в размер на 1 039.35лв. Обсъдено е и е прието за неоснователно възражението на ищеца, че правоотношенията, в които ще встъпи по повод на ползваната услуга изискват задължително той да притежава качеството на работодател. Мотивирано е, че специализирани фирми предлагат услуга и цена, при което не се изисква сключването на трудов договор от страна на пострадалия с изпълнители. Даден е отговор, че експертът е съобразил необходимия брой на лицата, които следва да поемат 24 часовото обслужване, съобразявайки го с трудовото законодателство. Обсъдено е, че сумата 1 115лв. месечно е максимален пазарен размер и осигуряването на асистент от специализирана фирма предполага използването на по-квалифициран персонал, какъвто е необходим с оглед тежкото състояние на пострадалия и необходимостта от денонощни грижи. Частичната отмяна на решението и отхвърлянето на иска за разликата над 866.13лв. е обосновано от САС с влязлото в сила решение между същите страни, с което по иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е признато наличие на съпричиняване от страна пострадалия в размер на 1/6, което следва да бъде зачетено на основание чл.297 ГПК. Прието е, че същият размер на допринасяне на вредата следва да бъде съобразен и при присъждане на обезщетението за имуществените вреди.
При така изложените фактически и правни доводи на САС, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Изложените мотиви са именно в насока съобразяване на трудовото законодателство при така възприетият начин на обезщетяване на ищеца за разходите за болногледач-чрез наемане на асистент от специализирана агенция, предлагаща именно такива услуги. Приложението на принципа на чл.51,ал.1 ЗЗД не е отречено, а е обосновано със завишената необходимост на ищеца от медицински грижи и по-високата квалификация на предлагания от такъв вид агенция обучен персонал. В този смисъл не е налице противоречие на обжалваното решение с цитираното ППВС. Въпросът за начина на определяне на обезщетението за имуществени вреди-разходи за болногледач не е разрешен противоречиво от съдилищата, тъй като в двата съдебни акта/ обжалваният и решението по гр.д.№ 4407/2012г. на САС/ е възприет различен подход при осигуряване на специализиран помощен персонал, при което в едната хипотеза пострадалият има качеството на работодател, а в другата-възложител по договор за услуга. Възприемането на втория вариант е аргументирано с възможността лицето, ползващо чужда помощ да договори със специализирана институция спецификата на своите нужди и получи съответните грижи.
При този изход на производството касаторът следва да заплати поисканите от насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговора-1 200лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение 1873 от 14.10.2014г. по в.гр.д.№ 1869/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав по подадената от С. Г. касационна жалба.
Осъжда С. К. Г. да заплати на [фирма] сумата 1 200лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: